Искам да ме изненадват!
А сега любезно се усмихна на Хви.
— С какво са те подготвили да ме ухажваш, за да спечелиш благоволението ми?
Тя дори не мигна.
— Предоставиха ми комплект от запаметени отговори за особени случаи. Научих ги и въпреки изискването да си служа с тях, не съм склонна да го сторя.
Точно това, което те искат — помисли Лито.
— Кажи на шефовете си — рече той, — че ти си нужната примамка за мен.
Тя сведе глава с думите:
— Ако това се нрави на моя господар.
— Да, нрави ми се.
После Лито с удоволствие се зае с кратко проучване във времето—с цел да разбере какво ще бъде непосредственото бъдеще на Хви, преплитайки в него нишките от собственото й минало. Бъдещето се оказа с променлив характер — поток, чиито движения бяха подвластни на множество отклонения. Познанството й със Сиона бе следвало да бъде строго официално, освен ако… Разнообразни въпроси заляха съзнанието му. Един щурман от Сдружението бе съветник на иксианците и очевидно бе открил съществуващото във времето смущение около Сиона. Дали щурманът наистина вярваше, че би могъл да си осигури защита срещу способността на Бог-Императора да предвижда нещата?
Темпоралното проучване отне няколко минути, но Хви Нории никак не изглеждаше притеснена. Лито я изучаваше внимателно. Приличаше на човек, неподвластен на времето — извън него по дълбоко миролюбив начин. Никога не бе срещал обикновен смъртен, способен да чака така без каквато и да е проява на нервност.
— Хви, къде си родена? — попита той.
— На самата Икс, господарю.
— Искам да знам подробно за сградата, местоположението й, родителите ти, съседите, приятелите и семейството, училищните години. За всичко.
— Не си спомням моите родители, господарю. Казаха ми, че са умрели, когато съм била съвсем малка.
— Ти повярва ли?
— Разбира се, но само в началото. После започнах да си фантазирам разни неща. Дори си представях, че Малки е баща ми, ала по-късно… — Тя поклати глава с отрицаващ жест.
— Не обичаше ли вуйчо си Малки?
— Напротив. О, аз го обожавах.
— Както и аз — кимна Лито. — Кажи ми сега нещо за приятелите си и за училището.
— Учителите ми бяха специалисти, дори доведоха неколцина бин-джезъритки, за да ме подготвят в овладяването на чувствата ми и способността да наблюдавам както трябва. Малки казваше, че ме очакват велики дела.
— А приятелите ти?
— Не мисля, че съм имала истински приятели, а просто хора, доведени специално, за да общуват с мен поради специфични страни и цели на моето образование.
— Някой говорил ли е с теб за онези велики дела, за които си била предназначена?
— Господарю, Малки казваше, че ме подготвят с цел да ви очаровам.
— На колко години си, Хви?
— Не знам точната си възраст. Предполагам, че съм на около двайсет и шест. Никога не съм празнувала рожден ден. Случайно научих, че има рождени дни от моя учителка, която извини с него отсъствието си. Повече не я видях.
Отговорът й действително го очарова. Наблюденията му го убеждаваха напълно, че тлейлаксианците не са посягали на иксианската й плът. Тя не идваше от техните аксолотлови резервоари. Тогава каква беше причината за цялата тази потайност?
— Вуйчо ти Малки знае ли на колко си години?
— Навярно. Но не съм го виждала от много години насам.
— Никой ли не ти е казвал някога на колко години си?
— Не.
— Предполагаш ли защо е така?
— Може би, защото са мислили, че ще попитам, ако то ме интересува.
— А интересуваше ли те?
— Да.
— Тогава защо не си попитала?
— Отначало мислех, че някъде е било записано. Потърсих. Не открих нищо. И разбрах, че никой няма да отговори на моя въпрос.
— Хви, твърде много ме зарадва отговорът ти и онова, което той казва за тебе. Аз също не знам нищо за твоето минало и произход, но мога да направя осветяващо предположение за родното ти място.
Очите й се приковаха в лицето му с осезаема настойчивост, в която нямаше нищо престорено.
— Родена си в същата машина, която шефовете ти се опитват да усъвършенстват за потребностите на Сдружението. Там си била и зачената. Малки може наистина да е баща ти. Но това няма никакво значение. Хви, знаеш ли нещо за тази машина?
— Господарю, предполага се, че не би трябвало да зная за нея, но…
— Още една липса на дискретност от друга учителка, така ли?
— Този път от самия ми вуйчо.
Лито избухна в гръмогласен смях:
— Какъв мошеник! Какъв очарователен мошеник!
— В смисъл, господарю?
— Така си е отмъстил на твоите наставници. Не му се нравеше идеята за напускането на моя двор. По онова време ми каза, че неговият заместник е неспасяем глупец.