Жестоки иксианци! — помисли той. — Разбирали са колко болезнено ще бъде и за двамата.
Оттеглянето на Хви събуди в него спомените за вуйчо й Малки. Малки беше жесток човек, но Лито бе по-скоро доволен от неговата компания. Притежаваше всички прилежни добродетели на своя народ, както и достатъчно от пороците, за да бъде пълноценен. В присъствието на Лито той с наслаждение бе назовал Говорещите с риби „твоите хурии“ и от този момент Бог-Императора почти никога не помисляше за тях, без да си послужи с квалификацията, дадена им от иксианеца.
Защо мисля за него точно сега? Не е ли заради Хви? Ще трябва да я попитам с каква задача са я изпратили господарите й.
Едва се удържа да не я повика обратно.
Ако я попитам, тя ще ми каже.
Посланиците на Икс неизменно получаваха нареждане да разберат защо Бог-Императора се отнася благосклонно към тяхната планета. Знаеха още, че не могат да скрият нищо от него. Тогава що за глупост беше опитът им да основат колония отвъд въображаемите — според тях — предели на неговия взор! Дали пък не искаха да проверят докъде стигат възможностите му? Не бяха ли започнали да подозират, че в действителност Лито не се нуждае от техните умения?
Никога не съм скривал мнението си за тях. Казах го и на Малки:
— Създатели на технически иновации? Не! Вие сте престъпниците в науката на моята Империя!
Малки се бе изсмял.
Тогава ядосаният Лито направо го обвини:
— Защо се опитвате да криете секретни лаборатории и производствени предприятия извън пределите на Империята? Нима не знаете, че не можете да ми се изплъзнете?
— Така е, господарю.
И отново смях.
— Разбирам добре какви са намеренията ви: да прецеждате обратно туй-онуй през границите на моята Империя. Да подривате властта ми! Да давате път на съмнения и въпроси!
— Господарю, самият ти си, един от най-добрите ни клиенти!
— Не искам да кажа това и ти много добре го знаеш, ужасно човече!
— А ти, господарю, имаш слабост към мен тъкмо защото съм ужасно човече. И защото ти разказвам нещата, които правим там.
— Известни са ми и без твоите приказки!
— Но някои приказки са за вярване, а други не. Така че аз разсейвам съмненията ти.
— В нищо не се съмнявам!
Отново смехът на Малки.
Ще трябва да продължа да ги толерирам — каза си Лито.
Защото иксианците действаха в неизвестната област на творческата иновация и изобретенията, забранени от Бътлъровия джихад. Те изработваха своите приспособления по подобие на човешкия мозък — обстоятелство, което развихри ужасите и кланетата на джихада. Точно туй правеха на Икс, а на Лито не му оставаше нищо друго, освен да им позволи да продължават.
Нали купувам от тях! Не мога дори да пиша Дневниците си без техните диктатели, които реагират на неизречените мисли. Без Икс няма как да скривам своите Дневници и принтери.
Но трябва да им се напомня за опасните дела, в които се забъркват.
А и на Сдружението не бива да се позволява да забрави. Впрочем това беше по-лесно. Дори когато сдруженците си сътрудничеха с планетата Икс, те страшно се бояха от обитателите й.
Ако новата иксианска машина е сработила, Сдружението губи монопола си върху космическите пътувания!
„От бъркотията на спомените в събраните в мен памети, от които черпя колкото пожелая, изкристализират модели и закономерности. Те са като друг език, в който прозирам без ограничения. Сигналите за обществена тревога, привеждащи тълпите в положение на отбрана или нападение, за мен не са нищо повече от извикани думи. В качеството си на хора вие реагирате на застрашената невинност и на заплахата, грозяща безпомощния младенец. От необясними звуци, видения и миризми у вас настръхва всичко, което сте забравили, че притежавате. При тревога се придържате здраво към родния си език, тъй като думите, структурирани по друг начин, са странни и непонятни за вас. Търсите познатата вече дреха, защото неизвестният досега костюм ви плаши. Това е обратната връзка със системата на възможно най-примитивно равнище. Клетките ви помнят.“
Новопросветените от Говорещите с риби, които служеха и като разсилни на входа на приемната зала на Лито, въведоха Дуро Нунепи — посланика на Тлейлакс. Беше още рано за официален прием и Нунепи бе призован извън обявения вече ред, но видимо той бе спокоен, едва-едва загатвайки за приетата без ропот принуда.