Лито мълчаливо чакаше, протегнал тялото си на колата, която се намираше на подиума в края на залата. Наблюдавайки приближаващия посланик, от спомените му изплува подходящо за случая сравнение — подобна на кобра глава на перископ, който оставя почти невидима следа, порейки водата. Споменът извика усмивка на устните му. Да, такъв беше Нунепи — горделив мъж с лице, изсечено като от камък, издигнал се доста високо сред управляващите на Тлейлакс. Самият той не беше лицетанцьор, но всички такива смяташе за лични слуги; те бяха водата, в чиято среда се движеше. Наистина, човек трябваше да е достатъчно опитен, за да съзре пътечката, прокарвана от него. Макар и определено противен, беше твърде вещ в заниманията, оставили диря след нападението на царския път.
Въпреки ранния час, мъжът бе облечен в скъпи одежди, отговарящи на ранга му на посланик — издути черни панталони и черни сандали, гарнирани със златни нишки, осеян с цветни изображения жакет, разтворен на косматите му гърди, едва прикрити от тлейлаксианския герб, изработен от злато и скъпоценни камъни.
Нунепи спря на посоченото в правилника разстояние от десет крачки и хвърли бърз поглед на въоръжените пазачи от Говорещите с риби, извити в дъга около и зад Лито. В сивите му очи просветна едва прикрито любопитство, когато вдигна поглед към своя император и леко се поклони.
В същия миг влезе Айдахо с лазестрел в кобура, провиснал до бедрото, и зае мястото си до закачуленото лице на Бог-Императора.
Нунепи внимателно огледа появилия се, чийто вид явно никак не му хареса.
— Намирам формосменителите за крайно противни — поде Лито.
— Господарю, не съм от тези, които променят формата си — отговори посланика с нисък и овладян глас, в който все пак имаше и едва доловима следа на несигурност.
— Но си техен представител и това те превръща в обезпокоително явление — настоя Лито.
Нунепи бе очаквал открито заявена враждебност, макар такива думи да не присъстваха в езика на дипломацията и го объркваха; въпреки това той си придаде изражение, което според него беше открит и явен изблик на вяра в тлейлаксианската сила.
— Господарю, съхранявайки плътта на оригиналния Дънкан Айдахо и снабдявайки ви с възстановени голи по негов образ и подобие, ние винаги сме предполагали…
— Дънкан! — Лито погледна към Айдахо. — Ако ти заповядам, ще оглавиш ли експедиция за пълното унищожаване на Тлейлакс?
— С удоволствие, гос’дарю.
— Дори ако това означава загуба на оригиналните ти клетки и на всички аксолотлови резервоари?
— Гос’дарю, нямам приятен спомен от резервоарите, а и тези клетки не са моето аз.
— С какво сме ви обидили, повелителю? — попита Нунепи.
Лито се намръщи. Този неловък глупчо изглежда очакваше от Бог-Императора дружеска беседа за скорошното нападение на лицетанцьорите.
— До мен достигна, че ти и твоите хора сте разпространявали лъжи за онова, което наричате мои „отвратителни сексуални навици“.
Нунепи буквално зяпна. Обвинението беше нагла лъжа, но абсолютно неочаквана. В същия момент той съобрази, че дори да я отрече, никой няма да му повярва. Беше изречено от Бог-Императора. Подобна атака придобиваше неподозирани размери. Посланикът заговори, без да сваля поглед от Айдахо:
— Господарю, ако ние…
— Гледай в мен! — заповяда Лито.
Нунепи рязко закова поглед в лицето на Бог-Императора.
— Ще те уведомя само веднъж — каза Лито. — Нямам никакви сексуални навици. Абсолютно никакви.
По лицето на тлейлаксианеца се застича пот. Продължаваше да гледа неотстъпно и напрегнато към Лито като животно, попаднало в капан. Когато способността му да говори се върна, неговият глас вече не беше тихият и овладян до съвършенство инструмент на истински дипломат, а нещо треперливо и Изпълнено със страх.
— Господарю… Трябва да има някаква грешка…
— Замълчи, тлейлаксиански подлец! — изкрещя Лито. — Аз съм вектор-преносител в метаморфозата на свещения пясъчен червей — Шай-хулуд! И съм твоят Бог!
— Простете ни, господарю — прошепна Нунепи.
— Да ви простя ли? — Гласът на Лито внезапно се изпълни с благост. — Разбира се, че ще ти простя. Такава е работата на твоя Бог. Прегрешението ти е простено. Но глупостта ви не може да остане без последствия.
— Господарю, само да можех…
— Не се обаждай! Делът от подправката, полягащ се на Тлейлакс за това десетилетие, се отлага. Няма да получите нищо. Колкото лично до теб, моите Говорещи с риби сега ще те отведат на площада.
Две плещести пазителки пристъпиха и хванаха ръцете на Нунепи. После вдигнаха поглед към Лито в очакване на указания.