По сигнал, даден от гвардейски офицер, маскираната пристъпи напред и стовари върху голия гръб на Нунепи влаковия бич, описал преди това стремителна дъга.
Айдахо примигна. Тълпата изпъшка.
На удареното място се появиха следи, но Мъжът запази мълчание.
Бичът отново се спусна. На мястото на втория удар се появи кръв.
И следващият удар опаса гърба на Нунепи. Отново изби кръв.
Нещо далечно натъжи Лито.
Найла влага много жар — помисли той. — Ще го убие, а това ще предизвика проблеми.
— Дънкан! — призова голата.
Айдахо се извърна от гледката, в която бе приковал цялото си внимание, точно когато над тълпата се разнесе гръмък рев, прозвучат след особено силен замах и бликнала кръв.
— Прати някой да спре бичуването след двайсетия удар — каза Лито. — Разпореди се да известят, че великодушният Бог-Император намалява наказанието.
Айдахо вдигна ръка към една от гвардейките, която кимна и тичешком излезе от залата.
— Дънкан, ела тук.
Все още огорчен от мисълта, че господарят му си прави шеги с него, Айдахо се върна на предишното си място.
— Каквото и да сторя — тихо изрече Лито, — то е все преподаване на урок.
Айдахо твърдо си заповяда да не гледа повече към сцената на наказанието на Нунепи. Последният звук не беше ли всъщност стенание? Крясъците на тълпата сякаш пронизваха черепа му. Той вдигна поглед към плътно сините очи над него.
— Наумил си си някакъв въпрос — каза Бог-Императора.
— Не само един, гос’дарю.
— Задай ги.
— Каква е поуката от наказанието на този нещастник? Какво да обясним, когато ни попитат?
— Казваме, че никой няма право да богохулства и ругае Бог-Императора.
— Един кървав урок, гос’дарю.
— Не по-кървав от този, който сам научих.
Айдахо поклати глава в знак на несъгласие и очевиден душевен смут, изричайки:
— Нищо добро няма да излезе от станалото.
— Дори не подозираш колко си прав!
„Сафаритата из паметта на наследените животи ме учат на много неща. Ох, тези модели, структури и закономерности. Либералите-фанатици ме безпокоят най-силно. Съмнявам се в крайностите. Огледай по-добре някоя консервативна личност и тя ще се окаже човек, който предпочита миналото пред бъдещето. Направи същото с либерал и ще откриеш готов аристократ. Вярно е! Либералните правителства винаги се превръщат в аристократични кръгове. Бюрократичните прослойки изменят на искрените стремежи на ония, които формират такава власт. Още от самото начало обикновените хора, създаващи правителствата и другите управленчески институции, обещали да урегулират тежестите за обществото, внезапно се оказват в ръцете на бюрократични аристократи. Разбира се, моделът на всички подобни машини е еднакъв, но какво двуличие е присъствието му дори под разветия флаг на установеното комунистическо управление. Да, така е; ако изобщо съм научил нещо от моделите и закономерностите, то е фактът на тяхното непрестанно повторение. Погледнато откровено, моето потисничество не е по-голямо зло от останалите варианти на гнет, но с негова помощ аз поне преподавам нов урок.“
Мракът бе вече почти залял деня, отреден за приеми, преди Лито да е успял да се срещне с делегацията на „Бин Джезърит“. Монео бе подготвил светата майка за закъснението, повтаряйки уверенията на Бог-Императора.
След като докладва за състоянието на нещата, икономът бе подметнал:
— Надяват се на богата компенсация.
— Ще видим — бе отговорил Лито. — Ще видим. А сега ми кажи, за какво те питаше Дънкан, когато ти влезе.
— Поиска да узнае дали друг път си нареждал да бичуват някого.
— Какво му отговори?
— Че няма отбелязан подобен случай, нито пък аз съм присъствал на такова наказание.
— А той какво каза?
— Постъпка, нетипична за атреидите.
— Да не мисли, че съм се побъркал?
— Не го е казал.
— Разговорът ви беше по-дълъг. Какво още безпокои нашия нов Дънкан?
— Господарю, имал е среща с иксианската посланичка. Намира Хви Нории за привлекателна личност. Попита за…
— Това трябва да се предотврати! Вярвам, че ще съумееш да поставиш преграда пред всякаква възможна връзка между Дънкан и Хви.
— Както нареди господарят.
— Именно! А сега отивай да подготвиш нашата среща с жените от „Бин Джезърит“. Ще ги приема в Имитативния сийч.