— За вас, но не и за мене. Светата майка смогна да въздъхне:
— Е, господарю, ще благоволиш ли да ни кажеш нещо за физическите изменения на твоята личност?
— Някои тук не могат да не знаят за тези неща и да не ги записват — добави Люсейел.
— В случай, че с мен се случи нещо страшно, нали? — попита Лито.
— Господарю! — протестира Антеак. — Ние не…
— Правите ми дисекция с думи, макар да бихте предпочели по-остър инструментариум. Лицемерието ме обижда.
— Протестираме, господарю — заяви Антеак.
— Така е. Чувам го.
Люсейел припълзя няколко милиметра по-близо до перваза, което стана причина за мигновено трепване от страна на Монео, взрял се веднага след това в Бог-Императора. С изражението си икономът питаше дали да премине към действие, но Лито не му обърна внимание, любопитен да разбере какви са намеренията на Люсейел. Усещането за някаква заплаха се бе съсредоточило в червенокосата.
Какво всъщност представлява! — помисли той. — Въпреки всичко би ли могла да е лицетанцъор?
Не. Не се виждаше нито един от добре известните му сигнални знаци. Не. Люсейел издаваше с вида си само внимателно постигнато отпускане, а дори и най-незначителният трепет на чертите на лицето й не предизвикваха наблюдателните способности на Бог-Императора.
— Господарю, ще ни разкажеш ли сега за твоите промени във физическо отношение? — попита Антеак.
Отвличане на вниманието! — помисли Лито.
— Мозъкът ми силно нараства — каза той. — По-голямата част от човешкия череп е изчезнала. Няма строги граници за растежа на кората на главния ми мозък и съпътстващата го нервна система.
Монео хвърли смаян поглед към него. Защо Бог-Императора предоставяше такава жизненоважна информация? Тези двете непременно щяха да я пуснат в обръщение.
Светите майки очевидно бяха доволни от последното откровение, колебаейки се единствено накъде би било най-добре да се насочи разговорът.
— Мозъкът ти има ли център? — — попита Люсейел.
— Аз съм центърът — каза Лито.
— С какво местоположение? — поинтересува се Антеак, посочвайки с неопределен жест към него.
Люсейел се плъзна с още няколко милиметра по-близо до перваза.
— Що за значение придавате на нещата, които ви разкривам? — попита Лито.
Изразът на лицата на двете жени не се промени с нищо, което достатъчно ясно ги издаде. Мигновена усмивка прелетя по устните му.
— Видяното на пазарния площад е овладяло мислите ви — каза той. — Дори „Бин Джезърит“ не устоя на манталитета на сука.
— Не заслужаваме обвинението ти — рече Антеак.
— Напротив. Сук-манталитетът господства в моята Империя. Пазарният дух се засили и усъвършенства благодарение на потребностите на времето, в което живеем. Всички ние се превърнахме в търговци.
— И ти ли, господарю? — осмели се Люсейел.
— Предизвикваш ме — каза той. — Нали знаете, че вие сте специалисти в тази област?
— В какъв смисъл специалисти, господарю? — прозвуча спокойният, но прекомерно овладян глас на Люсейел.
— А на специалистите не трябва да се вярва — продължи Лито. — Те са майстори на изключването и върховни експерти в търсенето на стеснения смисъл на понятията.
— Ние се надяваме, че сме архитекти на по-добро бъдеще — отбеляза Антеак.
— В какъв смисъл по-добро? — запита на свой ред Лито. Люсейел се премести с още една миниатюрна стъпчица към него.
— Господарю, надяваме се да заложим нашите стандарти със съдействието на твоята преценка — отвърна Антеак.
— Но вие се представихте като архитекти. Какво, по-високи стени ли ще издигате? Сестри, не забравяйте, че аз ви познавам. Вие сте експертни доставчици на слепци.
— Животът продължава, господарю — многозначително за Антеак.
— Именно! А също и вселената.
Люсейел пристъпи още по-близо, без да се съобразява с прикованото в нея внимание на Монео.
В същия миг Лито долови миризмата и едва не се изсмя на глас.
Екстракт от подправката!
Бяха дошли с концентрирана подправка. Разбира се, те знаеха някогашните приказки за пясъчните червеи и дестилата от мелиндж. Носеше я Люсейел. Според нея тя представляваше специфична отрова за червеи. Нямаше място за съмнение. Архивите на „Бин Джезърит“ и Устната История бяха единодушни по въпроса Концентратът раздробяваше червея, ускоряваше неговото разпадане и в краен резултат (по всяка вероятност) се превръщаше в пясъчни твари, от които щяха да се появят нови червеи — и така нататък, и така нататък…
— Има и друго, което трябва да знаете за мен — каза Лито. — Все още не съм червей. Не напълно. Мислете за Бог-Императора като за нещо, което е по-близо до същество-колония със сензорни изменения.