Лявата ръка на Люсейел едва забележимо се насочи към една гънка на горната й дреха. Монео забеляза жеста и погледна към господаря си за указание, но Лито не сваляше поглед от закачулената Люсейел.
— За кратко време миризмите бяха на мода — каза той.
Ръката на светата майка колебливо трепна.
— Парфюми и есенции — продължи. — Помня ги всичките, дори и модните увлечения по отсъствието на миризми. Хората си служеха със спрейове за подмишници, както и за между краката, за да прикриват естествения си мирис. Знаехте ли го? Разбира се, че да.
Погледът на Антеак потърси Люсейел. Нито една от жените не смееше да заговори.
— Хората инстинктивно разбираха, че феромоните издават присъствието им и говорят за тяхното състояние — каза Лито.
Жените не помръдваха. Явно го бяха чули. Сред всички негови приближени светите майки бяха най-добре подготвени да разбират скритите му послания.
— Искахте да ме раздробите като с бомба само заради богатствата на моята памет, събрала неизброими спомени — додаде Лито с осъдителен глас.
— Завиждаме, господарю — призна Люсейел.
— Зле сте прочели пасажа за дестилата от подправката. Пясъчните твари я усещат само като вода.
— Беше просто проба, господарю — рече Антеак. — Нищо друго.
— Значи, ще ме изпитвате, а?
— Господарю, порицай любопитството ни — отвърна Антеак.
— Аз също съм любопитен. Оставете концентрата от мелиндж на перваза до Монео. Ще го задържа.
Съвсем бавно, подчертавайки със спокойствието на движенията си липса на всякакво намерение за нападение, Люсейел бръкна под робата и извади малко флаконче, излъчващо синкави отблясъци. Внимателно го постави на посоченото място, като абсолютно с нищо не издаде, че може да й хрумне нещо отчаяно.
— Наистина си прорицателка, виждаща истината — каза Лито. Тя го удостои с бегла гримаса, която би могла да мине и за усмивка, след което се отдръпна до Антеак.
— Откъде взехте дестилираната подправка? — попита Лито.
— Купихме я от контрабандисти — отговори Антеак.
— Контрабандисти няма от почти две хиляди и петстотин години.
— Пести, за да ти се намира при нужда — каза светата майка.
— Разбирам. Но сега се налага да направите повторна оценка на онова, за което мислите като за свое собствено търпение и упоритост, нали?
— Господарю, следяхме еволюцията на тялото ти — поде Антеак. — Мислехме…
Тя си позволи да присвие леко рамене — жест на нивото, запазено само за разговор с друга света майка, до което рядко се прибягва.
В отговор Лито сви устни.
— Аз пък не мога да направя това с раменете.
— Ще ни накажеш ли? — попита Люсейел.
— Задето ме забавлявахте ли?
Тя погледна към флакона на перваза.
— Дадох дума да ви възнаградя — каза Лито. — И ще го направя.
— Господарю, предпочитаме да те запазим в нашето общество — рече Антеак.
— Не искайте прекалено голяма награда за това.
Антеак кимна.
— Повелителю, ти имаш сделки с иксианците. Разполагаме с информация, че те ще дръзнат да предприемат покушение срещу тебе.
— От тях се страхувам толкова, колкото и от вас.
— Няма как да не си разбрал какво майсторят иксианците — обади се Люсейел.
— От време на време Монео ми донася по някое копие от съобщенията, разменяни между отделни личности или групи в моята Империя. Научавам доста неща.
— Господарю, говорим за нова абоминация! — възкликна Антеак.
— Значи мислите, че иксианците могат да създадат изкуствен интелект? — попита той. — Чието съзнание да бъде като вашето, така ли?
— Боим се, господарю — кимна светата майка.
— И искате от мен да повярвам, че Бътлъровият джихад продължава да живее в Сестринството?
— Не вярваме на непознатото, което може да се появи с помощта на технологията, въоръжена с творческо въображение — почти издекламира Антеак.
Люсейел леко се наведе към него:
— Господарю, иксианците се хвалят, че тяхната машина ще излиза извън обсега на времето по начина, по който го правиш ти.
— А Сдружението говори за големия темпорален хаос при иксианците — подиграй се Лито. — Е, трябва ли да се страхуваме от всяка съзидателна сила?
Антеак сковано изпъна гръб в знак на възмущение.
— Говоря истината и на двете ви — продължи Лито. — Познавам вашите възможности. Няма ли и вие да отдадете дължимото на моите?
Люсейел кимна отривисто, а после каза:
— Тлейлакс и Икс правят съюз със Сдружението; искат и от нас пълно съдействие.
— А вие се боите най-много от Икс, нали?