Выбрать главу

— Страхуваме се от всичко, над което нямаме контрол — отвърна Антеак.

— Ето, над мен не упражнявате контрол.

— Ако не съществуваш, хората ще имат нужда от нас! — твърдо заяви Антеак.

— Истината, най-сетне истината! — извика Лито. — Идвате при мен като ваш Оракул и ме молите да ви спася от страховете ви.

Антеак попита с бързо овладян апатичен глас:

— Ще успеят ли с механичния мозък на Икс?

— Мозък ли? Не, разбира се!

Люсейел видимо се отпусна, но другата света майка не показа никаква промяна. Явно не бе доволна от отговора на Оракула.

Защо ли глупостта повтаря себе си с такава монотонна точност! — недоумяваше Лито.

В спомените му се тълпяха безброй подобни сцени — гъстонаселени пещери, изпаднали в свещен екстаз жреци и жрици, преливащи от важност гласове, които изричат грозни предсказания посред дима на светени наркотични средства.

Той погледна към флакончето с преливащи отблясъци на перваза до Монео. Каква ли беше текущата цена на тази играчка? Огромна. Защото представляваше извлек. Многократно концентрирано богатство.

— Вече платихте на Оракула — каза той. — Приятно ми е да ви дам в замяна пълната стойност.

С какво внимание го загледаха жените!

— Слушайте — предупреди ги. — Боите се от нещо, което не е опасно.

Казаното от самия него му хареса. Достатъчно знаменателно и изречено с важност, достойна за всеки Прорицател. Антеак и Люсейел го гледаха с вид на истински покорни молителки. Една от новопосветените зад тях се изкашля.

После ще разберат коя е и ще я накажат — помисли Лито.

Старата света майка бе имала достатъчно време, за да обмисли думите му.

— Неясната истина не е истина — каза тя.

— Но аз дадох правилна насока на мислите ви — възрази Лито.

— Дали не ни съветваш да не се боим от машината на иксианците? — запита Люсейел.

— Достатъчно добре можете да разсъждавате. Защо идвате при мен като молителки?

— Защото не притежаваме твоята мощ и способности — рече Антеак.

— Оплаквате се, че не можете да доловите ефирните вълни на Времето. Не можете да почувствате целостта като мен. И се страхувате от една обикновена машина!

— Значи, решил си да не ни кажеш — отбеляза Антеак.

— Не допускайте грешката да мислите за Бог-Императора като за същество, непознаващо похватите на вашето Сестринство. Вие сте пълни с живот. Сетивата ви са идеално настроени. Аз не слагам преграда, а пък вие няма да успеете.

— Иксианците са царе на автоматиката! — възропта Антеак.

— Отделни детайли, части и блокове с ограничени параметри, свързани помежду си — съгласи се той. — Но след като бъдат приведени в движение, кой би могъл да ги спре?

Люсейел за миг забрави всички претенции за самоконтрол на бин-джезъритките — блестящо потвърждение на верността на нейното признание за мощта и способностите на Лито. Тя едва не изпищя:

— Знаеш ли с какво се хвалят иксианците? Че тяхната машина ще предскаже хода на твоите действия!

— От какво да се страхувам? Колкото повече се доближат до мен, толкова по-голяма ще бъде потребността им да са мои съюзници. Защото те не могат да ме победят, докато аз — мога.

Антеак бе готова да каже нещо, но Люсейел я докосна по ръката.

— Нима вече си съюзник на Икс, господарю? — попита тя. — Дочу се, че си разговарял прекалено дълго с новия им посланик, тази Хви Нории.

— Аз нямам съюзници — каза Лито. — Само слуги, ученици и врагове.

— Означава ли това, че не се боиш от машината на иксианците? — продължи да настоява Антеак.

— Автоматиката синоним ли е на съзнателния разум? — контрира с въпрос той.

Очите на светата майка се разшириха и погледът й се замъгли, когато тя се оттегли в спомените си. Лито почувства овладелия го интерес да разбере какви са срещите й със събраната в самата нея тълпа.

Имаме някои общи спомени в себе си — помисли той.

Долови примамливото влечение към общуване и връзка със светите майки. Щеше да бъде толкова познато и непринудено… И толкова непоносимо.

Антеак отново правеше опит да го прикотка. Тя каза:

— Машината не може да предугади всеки значим за хората проблем. Именно тук е разликата между поредицата от отделни части и непрекъснатата цялост. Ние разполагаме с едното; машините са принудени да се задоволят с другото.

— Все така демонстрираш мощта на правилното мислене — кимна той.

— Споделям мнението ти! — веднага се присъедини Люсейел. Това беше команда, предназначена за Антеак, разкриваща с внезапна и пределна яснота коя е старшата на тази двойка свети майки — по-младата от двете, разбира се. Великолепно сторено — възхити се Лито.