— Интелигентният разум се приспособява — каза Антеак.
Не са особено разточителни на думи — помисли той, без да покаже, че истински се забавлява.
— Интелигентният разум твори — меко възрази Лито. — А това означава, че преди отговор винаги трябва да се прибегне до помощта на въображението. Срещата с новото е задължителна.
— Също като възможността да бъде създадена иксианската машина — каза Антеак, без да вложи и намек за въпрос в гласа си.
— Колко странно — замислено рече Лито, — че не е достатъчно да си безукорна света майка…
Изострените му сетива доловиха чувството на страх, рязко обзело и двете жени. Прорицателки, не ще и дума!
— С право се боите от мен — каза той и попита, извисявайки глас: — А откъде знаете, че все още сте живи?
Подобно на Монео, преживял го много пъти, те доловиха в гласа му страховитите последствия от един неправилен отговор. Особено му се понрави, че и двете погледнаха към иконома, преди някоя от тях да отговори.
— Аз представлявам огледало на самата себе си — рече най-сетне Люсейел, но Лито долови обидна дързост в добре заучения бин-джезъритски отговор.
— А на мен не ми трябват предварително подготвени средства, за да се справям с личните си човешки проблеми — каза Антеак.
— Въпросът ти е за начинаещи ученици!
— Ха-ха-ха! — разсмя се Лито. — Имаш ли нещо против да напуснеш „Бин Джезърит“ и да останеш тук?
Успя да проследи как обмисля предложението и отхвърля, не съумявайки да прикрие, че то я бе развеселило. Той погледна към озадачената Люсейел.
— Ако нещата са извън обсега на твоите мерки и критерии, вниманието ти е било привлечено от разума, а не от автоматиката — каза Лито.
И в същия момент помисли:
Люсейел никога вече няма да вземе връх над дъртата Антеак. По-младата света майка не си направи труд да прикрие гнева си.
— Слуховете говорят, че иксианците те снабдяват с машини, наподобяващи с действията си човешкото мислене. Ако мнението ти за тях действително е толкова лошо, защо…
— Тя не бива да излиза от Дома на Ордена без опекун — рече Лито, обръщайки се към Антеак. — Наистина ли се притеснява да се обърне към събраните в нея спомени?
Люсейел побледня, но не отрони нито дума. Лито я огледа хладно.
— Не мислиш ли, че дълготрайното подсъзнателно общуване на нашите предци с машините все пак трябва да ни е научило на нещо?
Светата майка се задоволи само да го стрелне с поглед, все още колебаеща се дали да рискува живота си в открито противопоставяне на Бог-Императора.
— Не би ли потвърдила, че сега ние поне знаем каква е притегателната сила на машините?
Люсейел кимна в знак на съгласие.
— Добре поддържаната машина може да се окаже по-надеждна от служител с човешки образ — продължи Лито. — Редно е да й вярваме, без да си позволяваме лукса на чувствената разсеяност.
Способността на Люсейел да говори се върна:
— Означава ли това, че възнамеряваш да снемеш Бътлъровата запрета от гадните мислещи машини?
— Заклевам се пред теб — изрече Лито с ледено пренебрежителен тон, — че ако възнамеряваш да продължиш по-нататък с подобни глупости, ще наредя да те екзекутират на публично място. Аз не съм Оракул за твое ползване!
Устата на Люсейел се отвори и затвори, без да изрече нищо.
Антеак докосна ръката на своята спътница, при което тялото на другата потръпна. Старата света майка каза меко и с фино поднесено владеене на Гласа:
— Нашият Бог-Император никога няма да се възпротиви открито на забраните, наложени от Бътлъровия джихад.
Лито я възнагради с блага одобрителна усмивка. Наистина бе приятно да се види подобно майсторско изпълнение.
— Това следва да бъде ясно за всеки овладян разум — каза той. — Съществуват граници и на моите възможности да избирам, както и дела, в които не бих се намесил.
Добре съзря как двете жени поемат многозъбия удар на думите му, претегляйки възможните вложени в тях значения и акценти.
Дали Бог-Императора не ги разсейваше, насочвайки вниманието им върху иксианците, за да прикрие маневрите си, визирайки друга цел? Да не би да намекваше, че е дошло време в „Бин Джезърит“ да обявят позициите си спрямо Икс? Можеше ли думите му да не крият нищо повече от изложените на повърхността им подбуди? Независимо от основанията, тези думи не трябваше да бъдат пренебрегвани. Несъмнено, той беше най-неискреното същество, създадено някога в цялата вселена…
Лито се извърна начумерен към Люсейел, съзнавайки, че с това само засилва нейното объркване: