После погледна към иконома, цял превърнал се в слух.
— Монео, вълците в гората вече ги няма. Трябва да бъдат заменени с хора-вълци. Погрижи се за това.
„Състоянието на транс, обхванало прорицателя по време на сеанса, не прилича на нищо друго, съпътстващо ясновидството. То не представлява оттегляне от грубото експониране чрез действието на сетивата (което е характерно за повечето подобни състояния), а по-скоро е потапяне в множество от нови движения. Нещата се движат. По същество става дума за върховен прагматизъм в сърцевината на безкрая, за търсещо мислене; докато най-сетне се стигне до непрекъснато действащото осъзнаване, че вселената се намира в състояние на самодвижение, че се променя, че нейните правила също се променят, че нищо не остава абсолютно и постоянно при цялото това движение, че механично дадените обяснения могат да сработят само в строго определени пространства, но когато стените се срутят, старите сентенции също се сриват и изчезват, отнесени от нови. Нещата, които могат да се видят по време на този транс, действат отрезвяващо, други буквално съсипват. Налага се някой да положи максимално усилие, за да запази целостта си, но дори и да го постигне, той излиза от подобно състояние дълбоко променен.“
В нощта, последвала Деня за прием, докато другите спяха, воюваха, сънуваха и умираха, Лито остана да почива в самотата на залата за приеми единствено е неколцина доверени от Говорещите с риби на входните двери.
Не заспа. Мислите му бушуваха, обзети от необходими ходове и разочарования.
Хви! Хви!
Вече знаеше, защо са му пратили Хви Нории. Как добре го знаеше сега!
Най-дълбоката от всички мои съкровени тайни е на показ.
Бяха я разкрили: присъствието на Хви го доказваше.
Премисляше отчаяни ходове и обстоятелства. Би ли могла тази безмилостна метаморфоза да се насочи към противоположен край? Можеше ли той самият да се върне към състоянието си на нормално човешко същество?
Не е възможно.
Дори да съществуваше подобна вероятност, процесът би продължил толкова дълго, колкото време бе изминало, за да стигне дотук. Какво щеше да остане от Хви след повече от три хиляди години? Пресъхнала прах и кости в криптата.
Бих могъл да създам нещо подобно на нея и да го подготвя за себе си… Но то няма да бъде моята мила Хви.
И какво щеше да стане със Златната Пътека, ако той си поставеше подобни егоистични цели?
Да върви по дяволите Златната Пътека! Тези сияйни глупци помислиха ли поне веднъж за мене! Никога и нито за миг!
Не, това не бе вярно. Хви мислеше за него. Тя споделяше неговото нечовешко страдание.
Обземаха го отчаяни решения и той се опитваше да избяга от тях, докато сетивата му отбелязваха тихите стъпки на стражата и бягащия поток вода под залата.
Когато направих своя избор, какви бяха моите очаквания!
О, колко много се смя отрупаната в него разнолика сбирщина на този въпрос! Нима не бе си поставил задача, която трябваше да изпълни? Нали точно това беше живецът на споразумението, държащо смирено людското стълпотворение в съзнанието му!
„Длъжен си да следваш приетата задача — казваха те. — Имаш една-единствена цел.“
Но единствената цел е типична за фанатиците, а аз не съм фанатик!
„Трябва да си жесток и циничен. Длъжен си да оправдаеш възложеното ти доверие!“
Защо да съм длъжен!
„А кой се закле? Самият ти. Сам избра посоката.“
Имаше и надежди за бъдното!
„Надеждите, създавани от историята за едно определено поколение, нерядко се разбиват още при следващото. Кой знае по-добре от теб истинското състояние на нещата?“
Да… А разбитите надежди могат да отчуждят и променят облика на цели народи. Самият аз съм цял народ!
„Не забравяй за клетвата си!“
Наистина. Аз съм разрушителната сила, разгърнала се през поредици от векове. Слагам граница на надеждите, включително и на моите… Аз омекотявам хода на махалото.
„А после отново го отпращаш в другата посока. Никога не забравяй това.“
Уморен съм. О, колко много съм уморен. Само ако можех да заспя… Но да заспя истински.
„А и непрекъснато се самосъжаляваш.“
Защо да не го правя? Какво съм аз? Вечният самец-саможивец, принуден непрестанно да гледа онова, което би могъл да бъде. Всеки ден само това правя… А сега и Хви!
„Началният ти великодушен избор вече те изпълва с егоизъм.“