Отвсякъде дебне опасност. Принуден съм да нося егоизма си като армиран костюм.
„Опасност за всеки, който се опита да те докосне. Такава ли е истинската ти същност?“
Опасност дори за Хви. Скъпата, възхитителна, ненагледна Хви.
„Нима издигаш около себе си високи стени единствено, за да останеш вътре, потънал в самосъжаление?“
Стените са построени, защото в моята Империя вилнеят свободно големи сили.
„Ти ги пусна на воля. А сега ще потърсиш ли споразумение с тях?“
Причината е Хви. Никога преди нея тези чувства не са достигали такава мощ в мен. Виновни са само проклетите иксианци!
„Много занимателен е фактът, че те заплашват с плът, вместо с машина.“
Защото разкриха моята тайна.
„Знаеш каква е противоотровата.“
Огромното му тяло потръпна по цялата си дължина от появилата се мисъл. Наистина, добре познаваше противоотровата, помагала безотказно досега — временно самооттегляне в собственото си минало. Дори сестрите от „Бин Джезърит“ не можеха да си позволят такива продължителни пътувания — назад, назад до самите извори на клетъчното осъзнаване, или кратко спиране край пътя заради наслада, дошла от изтънчено сетивно удоволствие, веднъж, след смъртта на един особено ценен и превъзходен Дънкан, той се отдаде на големи музикални празници-пътувания. Моцарт бързо му дотегна. Превзето! Но Бах… О, Бах!
Все още не бе забравил огромното изпитано удоволствие.
Седях на органа и потъвах в музиката.
В цялата му памет имаше само три случая, сравними с Бах. Но дори Ликалло не беше по-добър от него — равен, ала не и по-голям.
Дали пък жени-интелектуалки нямаше да се окажат подходящ избор за тази нощ? Бабата Джесика беше една от най-първите. Но опитът го бе научил, че близък за него човек не е подходяща противоотрова при сегашната напрегнатост. Търсенето трябваше да достигне по-навътре.
Изведнъж реши да опише със силата на въображението си подобно сафари на някакъв почти вцепенен в страхопочитанието си посетител — изцяло въображаема личност, — тъй като никой не би дръзнал да му задава въпроси на толкова свята тема.
„Поемам назад към орляка мои предшественици от един род, претърсвайки второстепенни разклонения със смел набег в уединени кътчета и потайни места. Много от имената ще се окажат непознати за тебе. Чувал ли е някой за Норма Ценва? Живял съм и нейния живот!“
„Как тъй сте живели живота й?“ — пита въображаемият посетител и събеседник.
„Както е редно. За какво друго са му нужни на човек праотците? Знаеш, че някакъв мъж е създал първия кораб на Сдружението. В учебника ти по история е отбелязано името на Аурелиус Венпорт, нали така? Излъгали са. Направи го Норма — неговата любовница. Тя го снабди както с проекта, така и с пет деца. Егото му не би се задоволило с по-малко. В крайна сметка обаче самата мисъл, че той всъщност не е сторил нищо от онова, за което се говори, го унищожи.“
„И неговия живот ли сте преживели?“
„Естествено. Извървях и далечните пътища, където са странствали свободните. По бащината си родова линия и по изминатото от други стигнах до самия извор — династията на атреидите.“
„Какво знаменито родословие!“
„С порядъчен брой лъчезарни идиоти.“
Развлечението и забавата са нещата, които ми трябват — помисли Лито.
Тогава защо да не спретнем пътуване-обиколка на тема сексуални флиртове и подвизи, както и други подобни начини за прахосване на време?
„Просто не можеш да си представиш броя на събраните в мене оргии! Аз съм върховният воайор, както като участник/ници, така и като наблюдател/ли. Какво невъобразимо количество смут и тежки разстройства се дължи на невежеството и недоразуменията. Какви бездънни невежи сме били. А и какви свидливци.“
Не, достатъчно добре знаеше, че не би могъл да си позволи подобен избор, особено през тази нощ и при Хви, намираща се наблизо в града.
Защо пък да не избере военната тема?
„Кой измежду Наполеоните е бил най-жалкият страхливец? — запитва той въображаемия посетител. — Няма да ти кажа, но аз го познавам. О, как добре го познавам.“
Накъде да тръгна? С цялото това минало, разкрито без остатък пред мен, кой път да поема!
Публичните домове, отвратителните жестокости, тираните, акробатите, нудисти, лекари, мъжки курви, музиканти, вълшебници, грубияни, жреци, занаятчии, жрици…
— А знаеш ли — обръща се той към своя въображаем посетител, — че посветените на хула пазят древен език от движения-знаци, който са имали правото да ползват само мъжете? Никога ли не си чувал за хула? Не, разбира се. Кой ли вече я танцува? Но вековете са запазили много неща. Преводът им отдавна се е загубил, ала не и за мене.