— Бих предпочел усамотяване… И така, представяй си, че си сама.
Айдахо прекара нощта в полубудно състояние, спомняйки си за безбройните опасни нощи, отдадени в служба на атреидите. В стаята не беше напълно тъмно — лунна светлина се бе сипнала през пердетата на прозорците, примесена с тази от звездите и отразяваща се от тебеширено белите стени. Усещаше изострената си чувствителност, дошла от присъствието на Сиона, нейната миризма, движенията й, равномерното дишане. Няколко пъти той напълно се събуждаше и се ослушваше внимателно, като в два от случаите бе сигурен, че и тя върши същото.
Утрото и полетът до Онн дойдоха като същинско облекчение. Тъй като постите продължаваха, те изпиха само по един студен плодов сок и Айдахо се почувства едва ли не щастлив, когато в предутринния мрак тръгна с енергична крачка към топтера. Не каза нищо на Сиона, макар да усети леко раздразнение от любопитните погледи на Говорещите с риби.
Тя, на свой ред, му продума само веднъж, навеждайки се от летателния апарат, когато той се приземи на площада.
— Няма да се почувствам обидена, ако ме считаш за свой приятел.
Ама че странен начин на изразяване. Изпита смущение от нещо, когато отговори:
— Да… Добре. Разбира се.
После тръгна с новата придружаваща група, с която най-сетне пристигна до определеното място в лабиринта. Лито го очакваше в Царската кола. Мястото на срещата се оказа широк участък от коридор, продължаващ вдясно от Айдахо и губещ се в далечината. Тъмнокафявите стени бяха опъстрени със златисти ивици, хвърлящи отблясъци от жълтата светлина на светоглобусите. С енергични движения ескортът зае мястото си зад колата, оставяйки го точно пред закачуленото лице на Лито.
— Дънкан, ще се движиш пред мен, когато тръгнем за Сайънок — каза Бог-Императора.
Айдахо се вгледа в тъмносините кладенци на очите му, ядосан от загадъчната тайнственост и осезателно долавящата се атмосфера на уединение и възбуда, царяща наоколо. Чувстваше как всичко, казано му за Сайънок, само придава допълнителна сила на тайнството.
— Гос’дарю, наистина ли съм командир на твоята гвардия? — попита, без да прикрива силното си раздразнение.
— Безусловно! А сега те удостоявам и с особен вид почитание.
Малцина възрастни мъже са споделяли Сайънок.
— Какво се случи в града през нощта?
— Кървави изстъпления тук-там. Но днешното утро е спокойно.
— Има ли жертви?
— Незначителни.
Айдахо кимна разбиращо. Пророческата мощ на Лито го бе предупредила за опасност, грозяща неговия Дънкан. Това е била причината за полета до провинциалната безопасност на Гойгоа.
— Бил си в селото — каза Лито. — Нещо изкуши ли те да останеш там?
— Не!
— Престани да се гневиш. Не съм те пращал в Гойгоа. Или по-точно — не аз съм причината.
Айдахо въздъхна и каза:
— Тогава каква е била опасността, която е наложила моето пътуване?
— Не се отнася за теб. Макар ти да подтикваш моите гвардейки към извънредни прояви на възможностите им. Събитията от последната нощ не налагаха подобно развитие на нещата.
— Така ли?
Айдахо остана смаян от току-що чутото. Никога не бе мислил за себе си като за вдъхновител към особено геройство, освен когато изрично не го поискваше. А някои действително можеха да разпалват войската. Предводители от типа на стария Лито — дядото на този пред него — вдъхновяваха само с присъствието си.
— Дънкан, особено много те ценя — каза Бог-Императора.
— Добре, но все пак не съм твой жребец за разплод!
— Разбира се, желанията ти ще бъдат зачетени. Друг път ще разговаряме по този въпрос.
Айдахо погледна към охранителната група от Говорещите с риби — до една внимателно заслушани с широко отворени очи.
— Винаги ли има размирици и насилие, когато дойдеш в Онн? — запита той.
— Обикновено са на приливи и отливи. Сега броженията значително утихнаха. Известно време ще бъде по-спокойно.
Дънкан отново съсредоточи вниманието си върху непроницаемото лице на Лито.
— Какво се е случило с моя предшественик?
— Говорещите с риби не ти ли казаха?
— Обясниха ми, че е загинал, защищавайки своя Бог.
— Докато ти явно си дочул противното.
— Какво е станало?
— Умря, защото беше прекалено близо до мен. Не го преместих своевременно на безопасно място.
— Като Гойгоа, да речем.
— Дънкан, бих предпочел той да бе изживял дните си в мир и спокойствие, но много добре знаеш, че в никакъв случай не си този, който търси мира.
Айдахо преглътна буцата, заседнала в гърлото му.
— И все пак искам да знам подробностите около неговата смърт. Той има семейство…