Кристалният нож на Пол Муад’Диб!
Почувства дълбоко вълнение при вида на острието. Гледаше го втренчено, сякаш това, което виждаше, можеше да възпроизведе образа на първоначалния си притежател.
Лито вдигна високо ножа и го задържа, показвайки и елегантната извивка на острието, и преливащите в млечно бяло отсенки.
— Талисманът на живота за всички нас — каза той.
Жените запазиха тишина, прехласнати от възторг.
— Ножът на Муад’Диб — продължи Лито. — Зъбът на Шай-хулуд. Ще дойде ли отново Шай-хулуд?
Отговорът бе изречен сподавено, ала именно това подчерта силата му на фона на предишните викове:
— Да, господарю!
Айдахо отново погледна лицата на сякаш изпадналите в транс Говорещи с риби.
— А кой е Шай-хулуд?
И отново протътна глухо:
— Ти, господарю.
Голата се върна към предишните си мисли. Имаше необоримо доказателство, че Лито черпеше сила от гигантски резервоар, сила — непозната досега в подобни размери. Самият Бог-Император го бе казал, но думите му звучаха като безсмислен шум в сравнение с видяното и почувстваното в огромната зала. Словата на Лито се върнаха обратно при Айдахо, сякаш бяха чакали точно този миг, за да надянат одеждите на истинския си смисъл. Припомни си, че тогава те двамата се намираха в криптата, в онова усойно и сенчесто място, което изглежда беше привлекателно за господаря му, но безкрайно отблъскващо за Дънкан с праха на вековете и мириса на гниене, дошъл от древността.
— Повече от три хиляди години оформям отново и отново това общество, проправяйки излаз от младенчеството на целия човешки род — бе казал Лито.
— Думите ти с нищо не подкрепят необходимостта от женска армия! — беше се възпротивил Айдахо.
— Дънкан, насилието е чуждо на природата на жената. Нали ме питаше за онези различия в поведението, обусловени от разликата в половете? Ето ти едно от тях.
— Престани да изместваш темата!
— Нищо не измествам. Изнасилването винаги се е смятало за дължимо на мъжа при военна победа. Изнасилвайки, на мъжките индивиди не им се налага да се отказват от нито една своя юношеска фантасмагория.
Айдахо още не бе забравил живеца на гнева, залял го при тази словесна атака.
— Моите хурии опитомяват мъжкарите — бе продължил Лито. А Опитомяването и привикването към домашен живот са неща, който жените е трябвало да знаят още от самото начало на вечността.
Айдахо се вглеждаше в закачуленото му лице, без каже нито дума.
— Да опитомяват — повтори Лито. — А после да вкарват в релсите на модела, подреден и създаден заради оцеляването. В началото жените са го научили от мъжете, а сега мъжете го усвояват отново с тяхна помощ.
— Но ти казваш…
— Нерядко жените се подчиняват на някаква форма на насилие, само за да насочат нещата към една дълбоко обвързваща взаимна зависимост.
— По дяволите! Ти…
— Обвързваща, Дънкан! Обвързваща.
— Не се чувствам обвързан към…
— Обучението трае дълго. Ти олицетворяваш предишната норма на поведение, необходима на новото за съизмерване.
За миг думите на Бог-Императора отмиха всички чувства от него с изключение на някакво дълбоко усещане за загуба.
— Моите хурии учат на съзряване — каза Лито. — Знаят, че трябва да следят за съзряването на мъжете. По този начин самите те достигат до зрялост. И в крайна сметка се превръщат в съпруги и майки, а ние отбиваме импулсите за насилие от фикс-идеите на юношеството.
— Трябва да го видя, за да повярвам.
— Ще имаш тази възможност в деня на Голямото Споделяне.
Сега, застанал до Лито в залата на Сайънок, Айдахо бе принуден да признае пред себе си, че е почувствал проявата на огромна сила, на нещо, което би могло да създаде оная вселена на човечността, чийто проект бе събран в отдавна изречените думи.
Лито върна обратно кристалния нож в кутията и я положи вопределеното за нея място на дъното на Царската кола. Жените мълчаливо наблюдаваха; дори и малките деца не се обаждаха, защото всички присъстващи бяха в плен на силата, която струеше из огромната зала.
Айдахо гледаше децата, разбрал от обясненията на Лито, че те — мъжките и женските — щяха да бъдат възнаградени и облечени с власт в съответствие с нишата, която им бъде предоставена. Момчетата през целия си по-нататъшен живот щяха да са под контрол на женските, като по този начин направят (по думите на Лито) „лесен преход от юношеството към мъжкарите за разплод“.