Говорещите с риби и техните чеда прекарваха живота си, „подвластни на вълнение, непознато на повечето от останалите“.
Какво ли ще стане с децата на Ирти? — запита се Айдахо. — Дали моят предшественик е стоял тук и е гледал своята облечена в бяло жена, споделяща ритуала на Лито!
А какво всъщност ми предлага сега той!
С тези жени-воини някой амбициозен командир можеше да завладее Империята. Би ли могъл впрочем? Не, поне докато Лито е жив… Защото самият той твърдеше, че жените не са агресивни и войнствени „по природа“.
И още, беше заявил:
— Не го събуждам, нито го развивам в тях. Те познават повтарящия се на всяка десета година модел на царския празник, на смяната на Караула, благославянето на новото поколение, тихото мълчание за падналите сестри и за обичните, отишли си завинаги. Сайънок след Сайънок отминава, отмервайки реален за сетивата срок. Самата промяна се превръща в собственото си отсъствие.
Голата вдигна поглед от жените в бяло и техните деца. Огледа напреко множеството смълчани лица, припомняйки си, че това бе само сърцевината на една почти невъобразима с размерите си военна сила, разпростряла паяжината на женската си същност върху цялата Империя. Сега вече можеше да повярва на думите на Лито:
„Силата не отслабва. Напротив, с всяко десетилетие тя става още по-голяма.“
Но с каква цел? — запита се Айдахо.
Той погледна към Бог-Императора, който вдигаше ръце за благослов над залата с неговите хурии.
— А сега ще минем между вас — каза Лито.
Жените под перваза отвориха път, отдръпвайки се заднешком. Пролуката навлизаше все по-навътре в огромното им множество, също като пукнатина, появила се върху земната повърхност след някой страховит катаклизъм.
— Дънкан, ще вървиш пред мен — разпореди се Лито.
Гърлото на Айдахо внезапно се оказа пресъхнало. Подпря се с длан на ръба на перваза и се отправи в разтвореното през него пространство, движейки се сякаш навътре в пукнатината, защото много добре съзнаваше, че това е единственият възможен завършек на настоящото изпитание.
С бърз поглед назад разбра, че колата на Лито се носи величествено на суспенсорната си възглавница.
Отново се обърна и ускори крачка.
Наредените една зад друга жени стесниха отворената пътека. Направиха го с изненадващо спокойствие, като най-напред съсредоточиха вниманието си върху самия него, а след това и върху грамадното тяло в предчервейна форма, пътуващо зад Дънкан на Царската кола от Икс.
Той стоически продължаваше да крачи напред, а жените се пресягаха от всички страни, за да го докоснат, да пипнат Бог-Императора или просто да стигнат до Царската кола. Почувствал едва сдържаната страст в техния допир, Лито осъзна, че изживява най-големия страх, познат му досега.
ВТОРА ЧАСТ
„Неизбежният проблем при водачеството е кой ще изпълнява ролята на Бога.“
Хви Нории следваше младата си придружителка от Говорещите с риби по наклонената пътека, спускаща се спираловидно към дълбинната вътрешност на Онн. Господарят Лито прати да я повикат късно вечерта на третия ден от празненствата, прекъсвайки развитието на процес, който бе успял да подложи на изпитание способността й да поддържа емоционалното си равновесие.
Нейният пръв помощник Отви Иаке не беше от приятните хора — създание с жълтеникаво-червена коса, тясно лице и очи, които не се задържаха за дълго върху нищо и абсолютно никога не гледаха събеседника. Иаке й бе представил лист хартия, който според него беше „обобщен отчет на данните за неотдавнашното насилие в Празничния град“.
Застанал близо до писалището, което бе заела, той втренчено се взираше някъде надолу и вляво от нея, когато каза:
— Говорещите с риби избиват лицетанцьори из целия град. Самият Отви не показа никакво вълнение във връзка с току-що докладваното от него.
— Защо? — запита тя.
— Говори се, че от „Бин Тлейлакс“ са направили опит за покушение върху живота на Бог-Императора.
Силна и студена тръпка на страх я прониза цялата. Тя се облегна и огледа работното помещение на посланика — кръгообразна стая с елипсовидно бюро, под чиято лъскава полирана повърхност беше скрита контролната апаратура за множеството монтирани иксиански уреди и приспособления с най-различно предназначение. Стаята вдъхваше доверие с мрачната си атмосфера и кафявите дървени плоскости по стените, зад които беше скрита апаратурата, осигуряваща защита от шпиониране. Прозорци липсваха.