Не можа да намери такси, затова взе метрото от Осмо авеню и след това се прехвърли на линията за Куинс, която пресичаше Ийст Сайд на Петдесет и трета улица. Персефона34 се показва изпод земята в най-прекрасния миг за любов.
Излезе от метрото на Пето авеню и тръгна във ветровития, слънчев есенен ден; скромната й фигура, облечена в морскосиньо, се отразяваше във витрините на магазините.
Тя зави по Петдесет и пета улица, край входа на „Сейнт Реджис“, и си спомни за една лятна вечер и двама младоженци — един бял воал и един млад лейтенант. Градът все пак има определен брой улици. Не можеш да ги избягваш всичките. А улиците навяват спомени.
Погледна часовника си. Два без двадесет. Може да върви бавно цели пет минути и да пристигне спокойно и самоуверено.
Колин Бърк живееше на Петдесет и шеста улица между Медисън и Парк авеню. И това място беше свързано с един спомен. Преди години отказа да отиде на някаква забава на същата тази улица. Не можеш да обвиняваш един мъж, че не се е съобразил със спомените на бъдещата си любовница, когато си е наемал апартамента.
Тя влезе в познатия бял вход и натисна звънеца. Колко пъти, колко следобеди беше звъняла на този звънец? Двадесет? Тридесет? Шестдесет? Някой ден трябва да ги преброи.
Домофонният звънец на външната врата забръмча, тя влезе и се качи с малкия асансьор на четвъртия етаж.
Той я чакаше на вратата по пижама и халат, с боси крака. Кратка целувка, нямаше защо да бързат.
Върху малката масичка в просторната, разхвърляна всекидневна имаше остатъци от закуска, една недопита чаша с кафе и купища пиеси в папки от изкуствена кожа. Той беше театрален режисьор и живееше като повечето хора на изкуството — рядко си лягаше преди пет часа сутринта.
— Искаш ли чаша кафе — попита тон.
— Не, благодаря. Току-що съм обядвала — отговори тя.
— Това се казва редовен живот. Толкова ти завиждам — каза той с добродушна ирония.
— Ела утре да нахраниш Били вместо мен и тогава ми завиждай — отговори тя.
Бърк не беше виждал никога Били, не познаваше мъжа й, нито беше ходил в дома им. Тя се запозна с него на някакъв обяд у един редактор на списанието, на което от време на време сътрудничеше. Предполагаше се, че тя ще напише статия за Бърк, тъй като беше похвалила една пиеса, поставена от него. На обяда той никак не й хареса, стори й се надут, педантичен и прекалено самоуверен. Статията не написа, но три месеца по-късно, след няколко случайни срещи, му стана любовница — може би защото изпита силно желание към него или за да си отмъсти, може би от скука, от истерия или безразличие, или просто ей така… Отдавна вече не търсеше причините.
Той пиеше прав кафето си и я гледаше нежно с тъмносивите си очи изпод гъстите черни вежди. Беше тридесет и пет годишен нисък мъж, по-нисък от нея (завинаги ли съм обречена да живея с ниски мъже?), но лицето му, по което сега бе набола черна брада, изглеждаше винаги някак напрегнато, създаваше впечатление за прямота и воля и караше събеседника да забрави ниския му ръст. Професията му го беше научила да се оправя с най-различни хора със сложни и трудни характери и целият му вид говореше, че е свикнал да му се подчиняват. Настроенията му бързо се меняха, понякога той говореше рязко дори с нея, измъчваше се от собствените си и от чуждите несъвършенства, лесно се засягаше и понякога изчезваше по цели седмици, без да каже нито дума. Беше разведен и се славеше като женкар; отначало — това беше миналата година — тя смяташе, че връзката им се крепи на най-простата и очевидна цел, но сега, застанала срещу него, загледана в този слаб, бос, нисък мъж, облечен с мек морскосин халат (как приятно се допълваха цветовете този следобед), тя знаеше, че го обича, че не иска никой друг освен него, че е готова да направи големи жертви, за да остане цял живот с него.
Предишната вечер, когато каза на брат си, че иска да спи само с един мъж, а не с десет, имаше пред вид Бърк. И в същност, откакто бе започнала връзката им, тя не беше спала с никой друг освен с него, като се изключат редките случаи, когато Уили, изпаднал в носталгична нежност, идваше в леглото й; тъжни, мимолетни помирявания, почти забравени брачни навици.
Веднъж Бърк я попита спи ли още с мъжа си и тя му каза истината. Призна му също, че това й доставя удоволствие. Нямаше защо да го лъже, той беше единственият мъж, с когото можеше да сподели всичко, което й минаваше през ума. Той й каза, че от първата им среща не е спал с друга жена и тя напълно му вярваше.
34
Персефона (гр. мит.) — гръцка богиня, съпруга на Хадес и царица на подземното царство. — Б. пр.