— Добре — съгласи се Рудолф. — Тогава ще вечеряме заедно. Брад, ти само наобиколи да видиш дали всичко върви както трябва и ако има нещо, намеси се. Младежта скоро ще започне да танцува. Помоли ги учтиво да се държат прилично.
— Ще им кажа да танцуват менует — отговори Найт. — Хайде, Вирджиния, ела да те черпя безплатно една оранжада като гостенка на баща ти.
Момичето тръгна неохотно след Найт.
— Той явно не е мъжът на нейните мечти — каза Гретхен, щом двамата се отдалечиха.
— Недей да казваш това пред Брад — предупреди я Рудолф. — Той си въобразява, че може да се ожени за нея п да оглави една нова империя.
— Тя не е лоша — каза Гретхен.
— Не е лоша — съгласи се Рудолф. — Особено като се има пред вид, че е дъщеря на шефа.
В този момент към тях се приближи една пълна жена с начервени устни и изрисувани очи; носеше шапка, подобна на тюрбан, и приличаше на героиня от филм от двадесетте години. Тя спря Рудолф и присвивайки кокетно очите и устните си, каза:
— Eh bien, mon cher Rudolph, tu parles français tojours bien?37 — В отчаяния си стремеж да изглежда като младо момиче тя не съзнаваше колко пискливо говори.
Рудолф се поклони учтиво и веднага влезе в стила на дамата.
— Bonjour, Madmoiselle Lenaut — каза той, — je suis très content de vous voir.38 Разрешете да ви представя сестра ми, мисис Бърк. И моя приятел, мистър Хийт.
— Рудолф беше най-умният ми ученик — каза мис Льоно, кокорейки очи. — Бях сигурна, че ще се издигне в живота. Това беше ясно от самото начало.
— Много сте любезна — отговори Рудолф. Като отминаха жената, той се засмя. — Едно време, когато бях ученик, и пишех любовни писма, но никога не й ги изпращах. Веднъж татко я нарече френска курва и я удари през лицето.
— Никога не съм чувала тази история — каза Гретхен.
— Има още много истории, които не си чувала.
— Някоя вечер трябва да седнеш и да ми разкажеш историята на семейство Джордах — каза Гретхен.
— Някоя вечер — повтори Рудолф.
— Сигурно си много доволен, че се връщаш в родния град точно на този ден — каза Джони.
Рудолф се замисли за миг и после презрително отвърна:
— Това е съвсем друг град. Хайде да отидем да разгледаме стоките.
Той ги поведе из магазините. Както се беше изразил веднъж Колин, Гретхен нямаше нормално отношение към материалните блага и чудовищното натрупване на стоки, безумното количество вещи, които американските фабрики бълваха, я натъжаваше.
Всичко или почти всичко, което Гретхен смяташе, че е най-подтискащо в съвременния свят, беше струпано в този хитро замислен конгломерат от бели сгради; и собственият й брат, когото обичаше и който с престорена скромност оглеждаше тази бетонна веществена проява на умението и ловкостта си, беше нейният създател. Когато един ден й разкаже историята па семейство Джордах, тя ще запази една глава за себе си.
След като ги разведе из магазините, Рудолф им показа театъра. Тази вечер някаква трупа от Ню-Йорк щеше да представи една комедия и когато влязоха в залата артистите репетираха. Тук явно старият Колдъруд не беше успял да наложи вкуса си. Пастелнорозовите тапети и тъмночервените плюшени столове смекчаваха строгата вътрешна архитектура на сградата; като гледаше сложната осветителна апаратура, Гретхен разбра, че за обзавеждането на театъра не са били пестени средства. За първи път от толкова години тя изпита съжаление, че се е отказала от актьорската професия.
— Прекрасно е, Руди — призна тя.
— Трябваше да ти покажа поне едно нещо, което да заслужи одобрението ти — каза тихо той.
Тя го докосна по ръката, молейки го да й прости мълчаливото недоволство, с което беше посрещнала всичките му други постижения.
— След време тук ще има шест такива театъра — каза той, — ще си избираме сами пиесите, които ще се поставят в тях, и те ще се играят най-малко по две седмици на всяка сцена. По този начин на всяко представление се осигурява поне тримесечно съществуване и няма да сме зависими от никого. Ако Колин иска някога да постави тук пиеса…
— Сигурна съм, че ще му бъде много приятно да работи при такива условия — каза Гретхен. — Той непрекъснато се оплаква, че театрите на Бродуей са като стари хамбари. Щом дойде в Ню Йорк, ще го доведа тук. Макар че може би няма да бъде много уместно.
— Защо? — попита Рудолф.
— Защото понякога влиза в ужасни разправии с хората, с които работи.
— С мен няма да влезе в разправия — отговори Рудолф уверено. Когато се запознаха с Бърк, двамата изпитаха взаимни симпатии. — Аз се държа почтително и благоговейно пред хората на изкуството. А сега да отидем вече да пийнем нещо.
— За съжаление ще трябва да откажа. — Гретхен погледна часовника си. — Колин ще ме търси по телефона в хотела в осем часа и ако не съм там, когато се обади, ще побеснее. Джони, имаш ли нещо против, ако си тръгнем сега?