— Мистър Колдъруд — каза Рудолф, мислейки, че и тук възрастта си е казала думата, — не разбирам за какво говорите.
— Говоря за чувствата на дъщеря ми Вирджиния, Руди, не се мъчи да отричаш.
— Мистър Колдъруд…
— Ти си злоупотребил с нейните чувства. Тайно. Крадеш нещо, което можеш открито да си поискаш. — Сега думите му прозвучаха гневно.
— Уверявам ви, мистър Колдъруд, че не съм…
— Не ти подхожда да лъжеш, Руди.
— Аз не лъжа. Не знам…
— А знаеш ли, че дъщеря ми призна всичко? — изрева Колдъруд.
— Няма нищо за признаване. — Рудолф се чувствуваше безпомощен и в същото време му идваше да се разсмее.
— Дъщеря ми твърди съвсем друго. Тя е казала на майка си, че е влюбена в теб и че възнамерява да отиде в Ню Йорк да изкара курсове за секретарка, за да може свободно да се вижда с теб.
— Господи! — възкликна Рудолф.
— В този дом божието име не се споменава напразно, Руди.
— Мистър Колдъруд — започна Рудолф, — с Вирджиния съм се срещал само случайно в магазина и съм я поканвал на обяд или съм я черпил със сладолед и лимонада.
— Ти си й завъртял главата — каза Колдъруд. — Тя лее сълзи по теб поне пет пъти в седмицата. Едно невинно, младо момиче не върши такива щуротии, ако не е било хитро подведено от някой мъж.
Ето че най-сетне придобитият по наследство пуританизъм се разпали, каза си Рудолф. Посят на Плимутската скала39, намерил добра почва сред освежителния въздух на Нова Англия, вирее в продължение на два века и ето докъде е стигнал. Много му се събра за тоя ден — Били, училището, майка му, сега и това.
— Аз искам да знам какви са намеренията ти, млади човече.
Когато Колдъруд кажеше „млади човече“, значи, работата ставаше опасна. Рудолф бързо премисли какви са изгледите за него — имаше стабилно положение, но все пак Колдъруд държеше нещата в ръцете си. Би могъл да поведе борба, но в края на краищата Колдъруд щеше да го победи. Ах, тази загубена глупачка Вирджиния.
— А вие какво искате да направя, сър? — Той се опитваше да печели време.
— Нещо много просто — отговори Колдъруд. Очевидно той беше обмислял въпроса през цялото време, откакто мисис Колдъруд му бе съобщила щастливата вест за позора на тяхната дъщеря. — Да се ожениш за Вирджиния. Но ще обещаеш, че няма да се местиш в Ню Йорк. — Той е побъркан на тема Ню Йорк, реши Рудолф. Гнездото на всички пороци. — Ще те направя мой равноправен съдружник. Ще осигуря както подобава бъдещето на дъщерите си и на мисис Колдъруд и когато умра, ти ще получиш основния дял от акциите ми. В същност ти ще ръководиш работата, аз няма никога повече да припомням този разговор, нито да те упреквам за нещо. Ще излича всичко казано от съзнанието си. Руди, бих бил безкрайно щастлив едно момче като теб да влезе в моето семейство. Това е съкровеното ми желание от години наред и с мисис Колдъруд бяхме разочаровани, когато те канехме да се възползуваш от гостоприемството на нашия дом, че ти не проявяваше никакъв интерес към нашите дъщери, а те са хубави по своему и добре възпитани, а също така и добре обезпечени. Не мога да си обясня защо, след като си направил избора си, не дойде направо при мен.
— Никакъв избор не съм направил — отговори раздразнено Рудолф. — Вирджиния е очарователно момиче и аз съм сигурен, че ще бъде отлична съпруга. Но нямах никаква представа, че тя проявява интерес към мен…
— Руди — прекъсна го строго Колдъруд. — Познавам те отдавна. Ти си един от най-умните хора, които съм срещал. И имаш нахалството да седиш тук и да ми разправяш…
— Да, имам. — По дяволите бизнесът. — Да ви кажа ли какво ще направя? Ще остана тук, докато мисис Колдъруд и Вирджиния се върнат, и ще попитам дъщеря ви открито в присъствието на вас двамата дали съм я ухажвал и дали някога съм се опитал дори да я целуна. — Всичко това беше чист фарс, но той трябваше да го разиграе. — Ако тя каже „да“, значи, лъже, но мен малко ме интересува. Ще си тръгна веднага, а вие правете каквото искате с проклетия си бизнес, с проклетите си акции и с проклетата си дъщеря.
— Руди! — извика поразен Колдъруд, но Рудолф усети, че той изведнъж бе загубил почва под краката си.
— Трябвало е отдавна да ми каже, че ме обича — продължи бързо Рудолф, използувайки дръзко предимството си — и може би тогава щеше да излезе нещо. Аз наистина я харесвам. Но сега е много късно. Ако искате да знаете, снощи в Ню Йорк направих предложение на едно момиче.
— Ню Йорк — каза Колдъруд презрително. — Все този Ню Йорк.
39
Голяма скала на брега на Масачузетс, където са стъпили първите английски заселници (пуритани) в Америка. — Б. пр.