Двамата седнаха един срещу друг. Пред всеки имаше по три чаши и много прибори. Пъркинс прехвърли рибата в един сребърен поднос, на който имаше малки варени картофи, застана с подноса до Рудолф и Рудолф започна внимателно да си сервира, притеснен от толкова много прибори, но решен да изглежда спокоен. Пъстървата имаше син цвят.
— Truite au bleu — каза Бойлан. Рудолф забеляза със задоволство, че произношението му е лошо или поне различно от това на мис Льоно. — Готвачката я приготвя много хубаво.
— Синя пъстърва — каза Рудолф. — Така я правят във Франция. — Не можеше да се сдържи да не заговори за Франция, след като Бойлан имаше толкова смешно произношение.
— Откъде знаеш? — Бойлан го погледна въпросително. — Бил ли си във Франция?
— Не. Знам го от училище. Всяка седмица получаваме едно френско ученическо вестниче и веднъж в него имаше статия за френската кухня.
Бойлан си сипа голяма порция. Имаше добър апетит.
— Tu parles français!
— Un petit peu.20
— Moi, j’étais en France quand j étais jeune — каза Бойлан c грубо произношение. — Avec mes parents. I’ai vécu mon premier amour a Paris. Quand c’était? Mille neuf cent-vingt-huit, vingt-neuf. Comment s’appelait-elle? Anne? Annette? Elle était délicieuse.21
Може и да е била прекрасна първата любов на Бойлан, помисли си Рудолф високомерно, но тя не е оказала влияние върху произношението му.
— Tu as l’envie d’y aller? En France?22 — попита Бойлан, който сега го изпитваше. Явно нямаше да го остави на мира, докато не провереше знанията му.
— J’irai, je suis sûr — каза Рудолф, припомняйки си точно интонацията на мис Льоно. Той умееше да имитира. — Peut-être après l’Université. Quand le pays sera rétabli.23
— Ей богу — извика Бойлан, — ти говориш като французин.
— Имах добра учителка. — Последна почит към горката мис Льоно, френската курва.
— Може би трябва да се опиташ да станеш дипломат — каза Бойлан. — Имаме нужда от млади, интелигентни хора. Но първо е нужно да си осигуриш богата съпруга. Заплатите на дипломатите са много малки. — Той отпи от виното. — По-рано исках да живея там — в Париж. Но семейството ми беше на друго мнение. Лошо ли говоря френски?
— Ужасно — отговори Рудолф. Бойлан се засмя.
— Младите са винаги прями. — Той стана сериозен. — Или може би това е фамилна черта. Със сестра ти си приличате в това отношение.
Продължиха да ядат мълчаливо; Рудолф наблюдаваше внимателно как Бойлан си служи с ножа и вилицата. Добър стрелец, прекрасни маниери…
Пъркинс прибра чиниите от риба и поднесе пържоли с печени картофи и грах. Рудолф си помисли, че няма да е лошо майка му да вземе няколко урока по готварство в кухнята на Бойлан. Пъркинс следеше има ли в чашите червено вино, но самият той не наливаше. Какво ли знае Пъркинс за Гретхен, чудеше се Рудолф. Сигурно всичко. Кой оправяше леглото в стаята на горния етаж?
— Тя вече намери ли си работа? — попита Бойлан, все едно, че разговорът им не беше прекъсвал. — Разправяше ми, че възнамерява да стане артистка.
— Не знам — отговори Рудолф, който не искаше да съобщава на Бойлан нищо за сестра си. — Напоследък не съм получавал от нея писмо.
— Смяташ ли, че може да има успех? — попита Бойлан. — Гледал ли си я някога как играе?
— Само веднъж. В едно училищно представление. — Шекспир, осакатен и изопачен, с костюми, направени от подръчни материали. Животът е в седем действия.24 Момчето, което играеше Жак, опипваше нервно брадата си, за да се увери, че не се е отлепила. Гретхен изглеждаше странна и красива и съвсем не приличаше на младеж, макар че беше облечена в трико, но произнасяше ясно репликите си.
— Има ли талант? — попита Бойлан.
— Мисля, че да. Има нещо. Когато излезе на сцената, всички спират да кашлят.
Бойлан се засмя. Рудолф разбра, че обяснението му е прозвучало съвсем детински.
— Искам да кажа… — Той се опита да възвърне самочувствието си. — Искам да кажа, че публиката започва да я следи, да й симпатизира, а с другите актьори не е така. Предполагам, че това е талант.
— Разбирам — кимна Бойлан. — Тя е изключително красиво момиче. Но ти, като неин брат, сигурно не си забелязал това.
— О, забелязал съм го — отговори Рудолф.
— Така ли? — каза разсеяно Бойлан, сякаш този въпрос повече не го интересуваше. Даде знак на Пъркинс да прибере чиниите, после стана и включи големия грамофон — Вторият концерт за пиано на Брамс прозвуча толкова силно, че те довършиха вечерята в мълчание. Пет вида сирене на дървен поднос. Плодова салата. Сладкиш със сливи. Нищо чудно, че Бойлан имаше шкембе.
21
Аз съм бил във Франция като млад. С родителите си. Изживях първата си любов в Париж. Кога беше това? Хиляда деветстотин двадесет и осма, двадесет и девета. Как се казваше тя? Ан? Анет? Тя беше прекрасна (фр.). — Б. пр.
23
Що отида, сигурен съм. Може би след университета. Когато страната се възстанови (фр.). — Б. пр.
24
Цитат от монолога на Жак от пиесата на Шекспир „Както ви се харесва“ — превод на Валери Петров. — Б. пр.