— Чудех се дали изобщо възнамеряваш да се прибереш тази вечер.
— Не исках да те тревожа — отвърна Тес и се приближи до него. — Саша каза ли ти за баща ми?
Гален кимна.
— Това няма значение. Докато пристигне, аз или вече ще съм обединил Седикхан, което ще го респектира, или…
— Или?
— Или ще сме се разпръснали като глутница вълци — мрачно се усмихна той. — И в двата случая няма да е доволен от онова, което ще намери тук, в Седикхан.
Тес отмести поглед.
— Ще ме предадеш ли на него?
— Обещах ти, че няма да те връщам при него. Колко пъти трябва да ти казвам, че не съм като баща ти?
— Мислех си… ако Седикхан се обедини… дали моето участие няма да приключи с това?
— Ще приключи, когато аз кажа.
— Мислиш ли, че още имаш нужда от мен?
Гален погледна документите пред себе си.
— Ние сключихме сделка. Ти ми обеща дете и аз не ще ти позволя да ме измамиш.
Не, тя нямаше да го напусне. Още не. Облекчението, което почувства, я уплаши. Бързо се извърна и се отправи към обградения със завеси диван.
— Вече не ти е нужно дете.
— Аз ще реша какво ми е нужно — в гласа му се долавяха ядни нотки. — И какво ще взема.
Въздухът в шатрата беше наситен със суров гняв и разочарование и Тес едва сега осъзна какви усилия полага Гален, за да овладее свирепия си нрав.
— Няма да вземеш нищо, което…
В този миг силен писък прониза нощната тишина.
Тес се вцепени.
Последва втори писък. Женски писъци на агония.
— Стой тук — извика Гален, скочи и хукна към изхода от шатрата.
От нея се искаше да стои и да слуша писъците на тази бедна жена?!
Боже господи, ами ако беше Вайян?!
Гален беше на няколко метра от шатрата, когато тя също се спусна към входа й. Последва нов писък.
Полуголи мъже изскочиха от шатрите със запалени фенери.
Тес се втурна през полянката към шатрата на Вайян.
— Тес, какво е това? — Вайян повдигна покривалото. — Този писък…
— Не зная.
Но Гален изглежда знаеше. Той бягаше към северния край на лагера.
Тес хукна след него. Вече пресичаха мястото, определено за шатрите на Ел Кабар, но никой не се показваше от тях.
Още един писък… по-близо.
Тес зави зад ъгъла и едва не връхлетя върху Гален, който бе спрял и наблюдаваше онова, което ставаше пред шатрата на Хаким.
— Какво става?
Гален не я погледна.
— Казах ти да не излизаш.
Една дребна, облечена в черно фигура бе паднала на колене. Жената бе все още напълно забулена, но гърбът й бе гол, а плътта — нашарена с кървящи рани. Хаким стоеше над нея и държеше в ръце окървавен камшик. Когато Тес го видя, той тъкмо вдигаше камшика, за да замахне отново.
— Не! — изкрещя Тес и се втурна към тях.
Гален я сграбчи за китката и я спря.
— Не се намесвай.
— Нима не виждаш? Тя не може…
— Гален — вдигна поглед Хаким и се намръщи. — Предполагам, че са те събудили писъците на жена ми. Извинявай, че съм те обезпокоил, но това момиче е много непохватно — той сви рамене. — Тя е само на тринадесет години. Предполагам има време да се научи.
Гален дори и не погледна коленичилото момиче.
— Ние всички се нуждаем от почивка и здрав сън, ако искаме утре да се представим добре. Може би е по-добре да отложим, докато завърши състезанието?
Хаким поклати побелялата си глава.
— Тя строши любимия ми каробел и за да има ефект, трябва да понесе още три удара. Жените трябва да се наказват в момента на провинението. Те са като кучетата и конете и не помнят дълго — погледът му се премести върху Тес — Ако обърнеш внимание на думите и действията ми, ще успееш да я превърнеш в истинска жена.
Ярост се надигна в гърдите на Тес и тя пристъпи напред.
— Ако не ги биеш, страхът няма да ги прави толкова непохватни и…
— Млъкни! — извика Гален и й запуши устата.
Тя започна да се съпротивлява и той я вдигна преметна я през рамо и пое обратно през лагера.
— Точно така — извика Хаким след него. — Браво, Гален! Никога не ги оставяй да говорят без твое разрешение.
Тес сипеше удари по гърба на Гален.
— Пусни ме!
Гласът на Хаким заглъхна, когато наближиха шатрите на Ел Заланд.
— Не се тревожи, няма да те безпокоя повече, Гален. Ще й запуша устата.
Гален пусна Тес едва когато влязоха в шатрата. Остави я върху дивана и се върна, за да спусне покривалото. Тес скочи на крака и хукна към изхода.
— Не! — спря я Гален, обърна се и я погледна право в очите. — Опитай се да излезеш и ще те вържа до утре сутринта — хвана я за раменете и я разтърси. — Слушай, ако се намесиш, ще бъда принуден да те накажа, както Хаким наказва онова бедно дете. Ще го приеме като обида и единственото удовлетворение за него ще бъде да ти нанесе побой.