— Значи си взела своята поука чрез нещо по-силно от всяко наказание, което мога да отсъдя. Научила си я чрез собственото си сърце. Затова няма да добавям нищо повече. Истината, която носиш в сърцето си, е достатъчен урок. Свободна си да правиш каквото пожелаеш.
Артемида се поклони, но преди да успее да напусне тронната зала на баща си, гласът му я спря.
— Едно последно нещо, дъще моя. Брат ти има нужда от теб. Давам ти силата, която ще ти е необходима, за да му помогнеш… ако избереш да го направиш.
Объркана, Артемида сведе отново глава. Разбира се, че щеше да помогне на Аполон.
— Благодаря ти, родителю.
— Не ми благодари все още, дъще. Любовта често е толкова болезнена, колкото е и сладка. Сега върви при Аполон.
Тъгата в могъщия глас на Зевс не можеше да се обърка с друго.
В мига, в който Артемида се освободи от присъствието на баща си, тя затвори очи и волята й я отнесе в подземния свят.
Трийсет и четвърта глава
— Артемида, моля те да се опиташ да разбереш и да измислиш начин да ми помогнеш — каза Аполон.
— Не мога! Няма! Не разбирам защо просто не оставиш нещата такива, каквито са. Памела изглежда щастлива. Защо искаш да променяш това? — Артемида откъсна подразнено една от съвършените рози с цвят на крем, които ограждаха тази част от пищните градини, простиращи се зад двореца на Хадес, чак до самия край на Елисейските полета. Когато се появи в подземния свят, тя едва успя да поздрави Памела, преди Аполон да обяви, че трябва да говорят и да я издърпа в градините. Трудно й бе да повярва на това, което чу.
Аполон въздъхна.
— Все още не съм говорил с нея. Исках първо да кажа на теб и да ми помогнеш да реша какво трябва да се направи със… — гласът му се губеше, докато крачеше неспокойно напред-назад по пътеката пред нея.
— Искаш да кажеш — какво трябва да се направи с незначителния факт, че богът на светлината мисли да напусне Олимп. Завинаги!
Аполон се намръщи.
— Не завинаги. Само за един живот.
— Определено ще е като цяла вечност за свят, лишен от неговия Аполон!
— Навярно можем да говорим с баща ни. Ти каза, че вече не ни е ядосан. Вероятно бих могъл да го убедя в…
— В какво! Да бъде теб? Да се погрижи колесницата ти да продължи да съпровожда слънцето в небето? Очакваш това от него? — Артемида отметна назад дългата си златиста коса, опитвайки се да игнорира думите, които кънтяха в главата й: Брат ти има нужда от теб. Давам ти силата, която ще ти е необходима, за да му помогнеш, ако избереш да го направиш. Сега разбираше какво има предвид Зевс. Разбираше и й бе омразно.
Аполон поклати нещастно глава и избърса челото си с ръка.
— Не… Аз… аз не зная какво да правя, сестро. Исках само един шанс. Изглеждаше единственият начин…
Артемида усещаше как гърдите я стягат.
— Памела дори не знае какво си мислиш?
— Не, още не — призна той.
— А Хадес и Лина? Казал ли си им какво предлагаш?
Аполон кимна.
— И какво смятат те за плана ти?
— Хадес си помисли, че полудявам, Лина разбра.
— Е, аз съм повече на мнението на Хадес, отколкото на Лина!
— Мислех си, че може да е така — изтощено промълви той.
— Какво очакваш!
Очите му срещнаха нейните.
— Мислех, че може би сестра ми ще ми помогне да намеря начин. Артемида взе решение и усети прорязването на горчиво-сладка болка. Наистина нямаше избор! Обичаше го!
— Аз ще напътствам колесницата ти, братко.
— Ти? Но как можеш…
Богинята вдигна една изящна, съвършена ръка и използва арогантността, за да спре сълзите, които горяха в очите й.
— Съмняваш ли се в моите способности?
— Не! Аз…
— Значи е уредено. — Тя разгледа красивия маникюр на ръцете си. — Винаги съм мислила, че тази колесница се нуждае от осъвременяване. Прекалено старомодна е, прекалено… — тя потръпна драматично — спартанска.
Аполон я зяпаше с отворена уста. Тя му отправи строг поглед.
— Е, не смяташ ли да благодариш на сестра си?
С възторжен вик той я грабна в обятията си, вдигна я и я завъртя в кръг.
Ефирното тяло на Памела пристъпи към тях от една странична пътека.
— Хей, какво е толкова адски… — Памела ахна и покри устата си. После започна да се смее. — Казах „адски“ и се стъписах. — Поклати глава, а неясно очертаната й коса заплува като морска пяна около лицето й.
Аполон се усмихна широко и протегна ръка към нея. Все още хихикайки леко, тя хвана твърдата му, топла ръка в своята хладна длан.
— Както казвах — какво става с вас двамата? Чух ви как крещите, докато идвах насам.