Каква глупачка беше тогава!
Драматичният край на връзката им вече бе зад гърба й. Най-накрая! Памела затвори очи и прокара пръсти през наскоро подстриганата си в шикозна къса прическа коса. Искаше й се да се сблъска с Дуейн някъде из летището на Колорадо Спрингс, преди да се качи на самолета на „Саутуест еърлайнс“. Истински би се радвала да види ужасената му гримаса, докато осъзнава, че е отрязала плътната черна коса, която преди стигаше до кръста й. Косата, която той с такова удоволствие бе докосвал, галел и… Памела потръпна от отвращение при спомена. Само мисълта за това я караше да се задушава. Да се отърве от косата си бе последната крачка към освобождаването й от веригите на задушаващата любов на Дуейн. Бяха минали шест блажени месеца от последния й разговор с него. След месеци, в които бе отказвала подаръците му, връщала цветята и напомняла, че бракът им е направил и двамата нещастни, краят на връзката им най-сетне бе настъпил, за голямо разочарование на нейните близки. Те вярваха, че Дуейн е идеален за нея и че постъпва като истинска глупачка като го напуска. Все още чуваше думите на брат си, снаха си и родителите си: „Не е толкова лош. Дава ти всичко, което поискаш, изкарва страхотни пари, обожава те.“
Той не просто я обожаваше, той искаше да я погълне. На повърхността Дуейн Едуарде изглеждаше преуспял, красив, елегантен мачо с две думи — привлекателен мъж. Но под тази външност, там, където живееше истинският Дуейн, се криеше нуждаещо се, властно, пасивно-агресивно момче мъж.
Памела разкърши рамене, за да се отърси от напрежението, което й причиниха мислите за Дуейн. На втори поглед беше доволна, че не го срещна на летището. Не беше подстригала косата си само за да му покаже! Беше го направила, защото така искаше. Това подхождаше на жената, в която се превръщаше. Тя облегна ръка на облегалката на седалката и устните й се извиха нагоре.
Харесваше жената, в която се преобразяваше. Удовлетворена, помисли си Памела. Години наред не се бе чувствала удовлетворена от себе си. Но сега вече бе друго, дори не я интересуваше, че е смачкана в седалка до прозореца на „Саутуест еърлайнс“, в съседство с някаква жена, която непрекъснато я мушкаше със своя кокалест лакът, докато се бореше с вмирисаната на цигари страница с кръстословици на „Ню Йорк Таймс“.
„Защо ли на някой му е притрябвало да решава кръстословици? Няма ли нещо по-смислено, което да прави с ума си?“ Г-жа Кокалести Лакти се изкикоти и попълни още едно празно място. Памела предположи, че по-смислено нещо явно няма.
„Не! Без негативни мисли! Самореализиращите се предсказания са силни. Негативните мисли пораждат негативна енергия.“ Започваше да звучи като майка си, Господ да й е на помощ! Памела въздъхна и опря чело в стъклото на прозореца.
Добре, ще върне потока на мислите си. Няма да позволи жената, седнала до нея, да я подразни, защото това е безсмислена загуба на време, също както да мисли за негативни неща. По дяволите, коя е тя, че да съди? Памела хвърли поглед към книгата в скута си. Седеше си отворена на една и съща страница от началото на полета. Какво правеше тя със своя ум? Вместо да чете чудесния „Каменен принц“ на Джена Шоуолтър, пропиля времето си в мисли за своя ужасен бивш. Не, не стоеше толкова ниско — работи здраво, за да стигне дотук.
Памела съзнателно се съсредоточи върху гледката през прозореца. Пустинята бе едновременно сурова и красива. С изненада осъзна, че я намира за привлекателна — поне от височина няколко хиляди фута. Пустинята беше толкова различна от тучната зеленина около нейния дом в Колорадо и въпреки това — притегателна по особен начин. Самолетът започна да завива, наклони едното си крило надолу и дъхът на Памела спря, когато за пръв път зърна Лас Вегас. Там, в сърцето на пустинята, насред пясъка, червената почва и каньоните, се издигаше град от стъкло, светлини и виещи се магистрали. Дори от небето се виждаше, че се пука по шевовете от коли.
— Като в сън — промърмори Памела на себе си.
— Съвсем вярно, по дяволите! И е внушително — дрезгавият глас на госпожа Кокалести Лакти си проправи път през гърлото й, което познаваше отблизо дима на твърде много екстра дълги ментолови цигари „Вирджиния Слим“.
Памела потисна раздразнението си.
— Необикновено е. Знаех, разбира се, че Вегас е построен насред пустинята, но…
— За пръв път ли идваш в града на греха? — прекъсна я жената.
— Да.
— О, малката! Това ще бъде най-невероятното преживяване в живота ти. Помни, че каквото се случва във Вегас, си остава във Вегас.