Памела изненадано примигна. Искаше от нея да остане цяла седмица, само за да разучи един мол? Беше по средата на още няколко ангажимента. Дали асистентката й щеше да се справи с тях? Преди да успее да изрече гласно каквото и да е възражение, Еди махна с ръка пренебрежително.
— Разбирам, че времето ти е ценно — той бръкна в един изключително дълбок джоб и измъкна пачка едри банкноти. Отброи няколко и ги подаде на Памела.
— Дали петстотин долара на ден са уместна сума, за да компенсирам допълнителното време, което това предизвикателство изисква?
Памела искаше да изкрещи „Да, по дяволите!“, вместо това се усмихна спокойно и професионално, прибирайки банкнотите в дамската си чанта. Веднага щом останеше сама поне за минута, щеше да натисне бутона за бързо набиране на асистентката си. Върнел щеше да получи сърдечен удар, когато разбере, че този проект надминава всичко, което си бяха представяли. А двете заедно имаха страхотно въображение.
— Благодаря, Еди. Това ще е достатъчно, за да покрие разходите, свързани с отсъствието ми от студиото за цяла седмица.
Лимузината спря плавно. Робърт отвори вратата и помогна на Памела да слезе. Тя огледа фасадата на огромна сграда, докато Еди измъкваше масивното си тяло от колата. Външното оформление на Форума бе семпло. Приличаше на огромен бял мраморен блок със скрити колони, които оформяха по-голямата част от декорацията. „Не е зле — помисли си тя. — Дори е направено с вкус.“ Ако това бе показателно за интериора на мола, очакваше да види издължени, чисти линии и дискретна елегантност. Предизвикателство? Прииска й се да се изсмее на висок глас. Както би казала Върнел, тази задача щеше да е не по-трудна от това да продадеш на гейове шалове от пера.
— Форумът е насам — Еди я поведе към обикновена, двукрила бяла врата, движейки се с учудващо пъргави стъпки за едър човек като него.
— Изпитвам удоволствие да минавам през този вход — обясни той, докато вървяха по чисто бял коридор, който изглеждаше като част от голям мебелен склад.
— Винаги създава това впечатление. Харесва ми да мисля, че напускам един свят и влизам в друг — кикотът му беше дълбок и заразителен. — Но може би причината е, че си изкарвам хляба с това да създавам светове. Така че ти ми кажи, Памела — очите му заблестяха, докато отваряше пред нея една обикновено изглеждаща пожарна врата и с великодушен жест я подкани да мине пред него.
— И ето… Форума!
„Майко Богородице!“, бе първата мисъл на Памела. Втората бе, че трябва да си затвори устата. После я погълна вихър от картини и звуци. Тълпи от хора се движеха по онова, което бе направено с идеята да прилича на въображаеми римски улици. С ударение на въображаеми. Беше натруфено отвъд всяка мяра. С Еди се бяха появили между магазини с изрисувани „Версаче“ и „Ескада“, чиито позлатени букви имитираха стила на древен Рим. Но вместо да пресъздава елегантността на древния свят, това напомни на Памела на карикатура от анимационен филм. Сякаш някой беше надраскал с молив историята и архитектурата на Рим.
— Зрелищно, нали? — прогърмя гласът на Еди.
— На… навсякъде по тавана са изрисувани облаци — това беше всичко, което Памела успя да промълви.
Той кимна, изпълнен с възхищение.
— Точно този ефект искам за тавана на къщата ми. Виждаш ли как са ги осветили? — той посочи нагоре. Фалшивите фасади пред магазините бяха високи, но не стигаха до куполовидния таван. Беше очевидно, че върху изкуствените покриви има обърнати нагоре прожектори, които осветяваха облаците имитации.
— Както виждаш, точно сега сякаш е обяд, което желая и за моя дом. Искам постоянна дневна светлина, за да мога да пиша във вечно слънце.
— О, Господи… — думите се изплъзнаха от устата на Памела, преди да успее да я затвори.
Смехът на Еди проехтя помежду им.
— Нямаше представа, че ще бъде нещо такова.
— Не, никаква представа — отвърна сковано Памела.
— Ела! Най-хубавото предстои. — Той хвърли поглед към часовника си. — Трябва да побързаме. Остават само пет минути до началото на шоуто.
— Шоуто? — Памела са насили да престане с това глупаво зяпане и ускори крачка, за да го настигне.
— Да! Точно това искам да превърнеш в централен елемент в дома ми — Зрелищния фонтан.
— Искаш фонтан вътре в дома си? — тонът на гласа й бе предпазливо оптимистичен. Тя обичаше водни елементи и вярваше, че са важна част от създаването на положително чи3 в една къща. Умът й започна да работи бързо… ще наеме отличен художник и ще създаде… тя погледна нагоре и се опита да не направи гримаса… една изтънчена версия на направения с шаблон небесносин и памучно бял пейзаж над тях. После щеше да тушира тази натруфеност с прекрасен фонтан. Може би внесен директно от Италия. На Еди щеше да му хареса — в края на краищата, Форума беше част от Рим, така че би било естествено да иска фонтан от…