Завиха наляво и Памела внезапно спря потресена. Пред тях се разкри чудовище, което бълваше клокочеща вода сред голи богове и богини. Памела усети как главата й се поклаща напред-назад, сякаш не й принадлежи. Беше направо брутално! Огромни мраморни коне изскачаха от осветения басейн, докато водата се пенеше край тях. Зевс, Посейдон или някой друг гол бог бе застанал върху една платформа, с остър тризъбец в ръка, втренчил строг поглед надолу към разлюляната вода. Срещу едната страна на фонтана имаше хора, които се хранеха, седнали на малките маси на очевидно популярен италиански ресторант. Памела не разбираше как успяват да се чуят при рева на изригващата вода.
— Не, не, не! Не този фонтан — Еди докосна гърба й, повеждайки я с лекота покрай мократа грамада. — Не се нуждая от имитация на Треви. Искам нещо наистина уникално.
С чувство на облекчение, Памела му се усмихна леко.
— И това не ми харесва — каза Еди, докато бързаха покрай магазина на Дисни, приютил Пегас в реални размери, който стърчеше над магазина. — Крилат кон сякаш ми идва малко в повече.
Памела кимна мълчаливо. Крилат кон му беше „малко в повече“, но куполовиден таван, изрисуван като небето и осветен от вечна слънчева светлина не беше? Тя стисна решително устни. Харесваше предизвикателствата. Наистина! Беше отличен, опитен интериорен дизайнер със силно чувство за вкус и стил. Харесваше ексцентрични клиенти. Не, тя си напомни твърдо, че не просто ги харесва, а ги предпочита. Нямаше проект, който да е толкова странен, безвкусен или чудат, че да не може да го префасонира в нещо изтънчено и направено с вкус.
Пред тях сновеше тълпа от хора, а насред нея вниманието на Памела бе привлечено от вдигнатата ръка на висок мъж.
— А, ето го Джеймс. Избрал е чудесно място.
Еди я насочи към мъжа, после се хвърли в тълпата, за да им проправи път. Приличаше на кит, който се е врязал в рибен пасаж. Щом стигнаха, Еди я побутна напред. Останала леко без дъх, Памела се усмихна за поздрав, но изражението замря на лицето й в мига, в който осъзна къде се намират.
Бяха пред друг огромен фонтан. Този път оформен като прозорец в стил арабеск. В центъра му доминираше гигантска каменна фигура на мъж, седнал на трон. Той бе заобиколен от три изправени статуи, но Памела не успя да добие ясно впечатление от тях, тъй като в този миг вечната слънчева светлина, идваща от куполообразния таван, отслабна и наоколо започна да се разстила гъста мъгла, която излизаше от отвори в основата на трона. Памела кихна от острата миризма на сух лед.
— Наздраве! — обади се Еди зад нея. После се наведе напред и каза в ухото й:
— Започва. Гледай внимателно.
От средата на фонтана избухна маниакален смях и Памела усети особен, лек пристъп на ужас, осъзнавайки, че централната статуя се бе раздвижила. Смехът излизаше от мърдащите й устни. Изумена, Памела наблюдаваше как седналата фигура се завърта на подиума си, за да се обърне с лице към тях.
— Време е! Време е! — оповести говорещата статуя. — Аз съм Бакхус! Ела, човеко! Елате, хора! Елате всички вие в мола!
Механичният Бакхус вдигна чашата си, която внезапно засвети в златно. Памела обаче хвърли само бегъл поглед на специалните ефекти. Вниманието й бе приковано от лицето на бога. Реши, че й прилича на гротескно копие на Лари от „Тримата комедианти“, издокаран в тога, с гроздови листа, обкичили голата му глава и няколко брадички, които се клатеха надолу по гушата му. Устата му избълва още смях, докато ужким вдигаше тост за тълпата.
— Цезаре! Поздрави с добре дошли посетителите на нашия Форум!
По заповед на Бакхус изправената статуя, която бе най-отдалечена от тях, започна да жестикулира с ръце и каза, че ще е добре Бакхус да устрои пиршество за тълпата. От мястото, където стоеше, Памела не можеше съвсем да разбере думите му. Новораздвижената фигура й напомняше на Фред Флинтстоун.
— Мътните го взели! — промърмори на себе си, използвайки любимата ругатня на асистентката си. — Прилича на разбрицана таратайка.
— Нека партито да започне! — изкрещя статуята на Бакхус. — Артемида, обърни се към твоите поданици!
Втората изправена статуя вдигна ръка и Памела с ужас забеляза, че огромните й гърди се подрусваха в такт с движенията й.