Кон Игълдън
Боговете на войната
Цезар #4
Доста хора посветиха времето и енергията си на тези книги. Не мога да назова всички, но трябва по-специално да благодаря на Фиона и Ингрид за изключително усърдната им работа. Благодаря и на всички, които ми писаха. Бях трогнат от отзивите за книгите ми. Накрая трябва да спомена Вътрешния кръг и Джанис в Глазгоу, които ме караха да се смея през един дълъг следобед.
„Великите мъже са необходими за живота ни, така че движението на световната история понякога да се освобождава, чрез провали и обновявания, от остарели привички и безотговорни брътвежи".
Я. Буркхарт
Част първа
Глава 1
Всяка дума на Помпей беше удар на чук:
— Затова, заради своите действия, от днес Цезар се обявява за враг на Рим. Званията и почестите му са отменени. Правото му да командва легиони е заличено от регистрите. Той е лишен от права. Това означава война.
Залата на сената най-после беше притихнала след бурните дебати. По всички лица се четеше напрежение. Вестоносците, които бяха убили конете си от бързане, за да пристигнат, нямаше как да знаят каква е скоростта на онези, които ги следват. Рубикон беше пресечен и легионите от Галия препускаха на юг.
Помпей се беше състарил видимо през тези два напрегнати дни, но въпреки това стоеше пред тях с изправен гръб. Опитът му даваше силата да овладее събралите се. Видя как замръзналите изражения на сенаторите бавно се отпускат и как десетина от тях мълчаливо се споглеждат. Имаше мнозина, които все още обвиняваха него за хаоса в града преди три години. Тогава неговият легион не успя да опази реда и конфликтът роди диктатурата му. Знаеше, че мнозина мърморят, че трябва да се раздели с поста и отново да се изберат консули. Самата сграда, в която се намираха, беше постоянно напомняне за онези дни с мириса си на прясна вар и дърво. Пепелта от старото здание беше разчистена, но основите останаха като безмълвно свидетелство за разрушението и разбунтувалия се град.
В настъпилата тишина Помпей се замисли на кого би могъл да се довери в битката. Кой от тях имаше силата, която му трябваше? Нямаше илюзии. Юлий идваше на юг с четири легиона ветерани и нищо в Рим не можеше да се изправи срещу тях. Само след няколко дни пълководецът на Галия щеше да тропа на портите на града и част от мъжете, които сега седяха пред него, щяха да настояват да го пуснат да влезе.
— Трябва да направим труден избор, приятели.
Те го наблюдаваха внимателно, преценяваха и силата, и слабостите му. Знаеше, че само леко да се подхлъзне и ще го разкъсат на парчета. Нямаше да им даде тази възможност.
— Имам легиони в Гърция, които не бяха заразени от лудостта на тълпата в Рим. Въпреки че в града може да има предатели, властта на закона не е загубила силата си по нашите територии.
Колкото и внимателно да ги наблюдаваше, за да види кой ще погледне настрана, всички очи бяха приковани в него.
— Приятели, няма друга възможност, освен да напуснем Рим и да отидем в Гърция, за да съберем армиите си там. Към момента основните сили на Цезар още са в Галия. Когато се присъединят към него, цялата страна може да падне, преди да сме си осигурили достатъчно присъствие на бойното поле. Не искам да губя време в очакване на подкрепления. По-добре да съм сигурен и да отида при армиите ни. В Гърция има десет легиона, които чакат призив да ни защитят срещу предателя. Не бива да ги разочароваме.
— Ако остане в нашия град — продължи той, — ще се върнем, за да го изхвърлим, както Корнелий Сула направи с вуйчо му. Битката срещу него трябва да е обща. Той го показа ясно, като пренебрегна законните заповеди на сената. Докато е жив, не може да има никакви споразумения и никакъв мир. Рим не може да има двама господари и аз няма да позволя някакъв военачалник изменник да разруши онова, което сме изградили всички ние.
Гласът на Помпей леко омекна и той се наведе напред на трибуната. Усети в ноздрите си силния мирис на восък и масло.
— Ако заради нашата слабост му позволим да живее и да триумфира, всеки военачалник, когото изпращаме от Рим, ще се замисли дали да не се завърне и да не постъпи по същия начин. Ако Цезар не бъде разбит, този град никога повече няма да види мир. Това, което сме построили, ще бъде разрушено от неспирни войни, поколение след поколение, докато не остане нищо, което да напомня, че някога сме били тук, пред очите на боговете, и че сме защитавали реда. Предизвиквам мъжа, който иска да ни го открадне. Предизвиквам го — и ще го видя мъртъв.