Храмът сякаш кънтеше от дишането на мъжете — единствения звук на света. Брут ги огледа. Всички се бяха втренчили в тялото, което лежеше между пейките, сгърчено, лепкаво от кръв. Кръв беше изпръскала лицата им, ръцете им, косите им.
— Най-после е мъртъв — промърмори Светоний. Трепереше, изглеждаше слаб и объркан. — Какво ще стане сега?
Всички погледнаха Брут за отговор.
— Сега ще излезем — отвърна той. Гласът му потрепна. — Ще отидем в сената и ще кажем какво сме направили. Освободихме Рим от един тиранин. Няма от какво да ни е срам.
Светоний понечи да избърше ножа си и Брут вдигна ръка, за да го спре.
— Не. Нека кръвта покаже честта на хората, които имаха смелостта да се изправят срещу тиранина. Така спасихме републиката. Нека се види. Сега, след като него го няма, Рим може да започне да се изцерява.
Очите му блестяха. Той погледна трупа на мъжа, когото беше познавал и когото бе обичал.
— И ще го почитаме като бог — каза съвсем тихо, едва чуто.
Заговорниците започнаха да излизат; хвърляха погледи назад, за да се уверят, че е истина.
Тръгнаха с окървавени ръце по древните улици на Рим. Вървяха гордо.
Историческа бележка
Гай Юлий Цезар е запомнен заради много повече от това, че е бил изключителен военачалник. Вярно е, че са малко военните ръководители, които биха могли да се мерят със стратегическите му умения или харизматичното му лидерство, но това е само част от легендата. Републикански Рим може би е щял да се превърне в империя и без Юлий Цезар, но е можел и да се разпадне. В един от най-трудните уроци на историята Цезар се издига до превъзходство и най-после разбива Помпей при Фарсал. Животът му е мост между две епохи в историята, катализатор на империята.
По време на кариерата си той показва чудесно разбиране на политиката, силата и манипулацията. Не бих казал, че е измислил пропагандата, но със сигурност е един от най-големите и най-ранните й експлоататори. Подкопаването на силата на Помпей чрез публична проява на снизходителност е целенасочена политика. Както Юлий пише в едно от своите писма: „Нека това бъде нов начин за спечелването на победа; нека се подсигурим чрез милост и великодушие!“
Помпей така и не разбира тази тактика, въпреки че Цицерон ясно е прозрял поне част от нея. Той я нарича „коварна снизходителност“ и казва: „Каквото и зло да поражда, тя предизвиква същата благодарност, сякаш е предотвратила причиняването на друго“.
Помпей губи превъзходството си още в началото на гражданската война, когато настоява военачалникът на Галия да се върне в Рим без подкрепата на своите легиони. Цезар прекарва нощта край река Рубикон в размисли дали си струва да започне гражданска война и с характерната си самоувереност решава, че си струва. Така че започва светкавичен поход на юг, и то с такава скорост, че Помпей буквално е уловен неподготвен. Той не може да защитава града и в бързината дори забравя да изпразни съкровищницата. Не че е била необходима. Огромните суми в злато, които Цезар донася от Галия, девалвират римските жълтици с впечатляващите трийсет процента.
Инцидентът по време на празника Бона Деа (Добрата богиня) е точно както го описвам, включително и че Публий е бил облечен като жена, за да не бъде разпознат. На практика той е бил признат за невинен за прелюбодеяние, но Юлий все пак се развежда с жена си, като казва, че „съпругата на Цезар трябва да бъде извън всякакво подозрение“. Несъмнено раждането на наследник е било все по-важно за него и той е разбрал, че е необходимо законността на сина му да не е под въпрос.
Заради сюжета и дължината, съм пропуснал битките в Испания и Африка, в които Юлий и неговите военачалници разбиват верните на Помпей легиони. Когато идва време да търси Помпей в Гърция, той дава контрола над Италия на Марк Антоний и в резултат Марк Брут го предава за първи път — присъединява се към Помпей срещу стария си приятел. Юлий издава заповед да го пощадят, ако е възможно, и това за мен е една от най-трогателните сцени в историята. Прошката спрямо Брут след подобно предателство, ако не друго, показва величието на Цезар.
Юлий акостира в Орикон на западния бряг на Гърция. Не съм включил факта, че той трябва да се върне до Италия с малка лодка, за да събере още хора. Лодката попада в буря и според документите Цезар обяснява на лодкарите да не се страхуват; казва им, че те карат „Цезар и неговия късмет“. Той е вярвал много силно в щастливата си съдба и това е отличителен белег на всичките събития в живота му. Успява да отнеме Дирахий от контрола на Помпей след изтощителен нощен поход.