Евнухът, който играе такава роля в контрола над младия Птолемей, всъщност се нарича Потин. Аз го промених, така че името да не е толкова близко до Порфирис, което харесвам. Панек означава „змия“, което ми се стори подходящо. Цезар наистина връща Кипър на Египет като част от преговорите след залавянето на момчето цар. Сцената, където Птолемей плаче и отказва да напусне барикадирания дворец, е вярна. Вярно е също, че когато стига до армията си и отново бива облечен като цар, тринайсетгодишният владетел заповядва незабавно нападение. Той не оживява в битката за власт в Александрия.
Тялото на Александър Велики също е загубено, макар че по времето на Цезар то е положено в Александрия в ковчег от стъкло, точно както съм го описал. Тялото е покрито със златен лист; след като на Александър е бил даден статут на фараон и бог, трупът му вероятно е бил балсамиран.
Само споменах за брака на Цезар с Калпурния през 59 г. пр.н.е. Клеопатра също е била женена за един от по-малките си братя, когато идва в Рим. Съвсем ясно е, че има огромна разлика между формалните съюзи и истинските чувства.
Юлий Цезар наистина среща сина на царя на Сирия по време на голямата си обиколка, преди да се върне в Рим. Тъкмо Ирод по-късно заповядва да се избият всички първородни синове в опит да предотврати пророчеството за раждането на Христос.
Прословутата реплика „Дойдох, видях, победих“ произлиза от четиричасовата битка срещу сина на Митридат в Гърция. Ако не беше това изречение, тя щеше да е един от забравените моменти в историята.
Марк Антоний три пъти се опитва да короняса Юлий на празника на Луперкалия през февруари, а не по време на Египетския триумф. Според документите Юлий на третия път губи търпение, вероятно защото тълпата не аплодира гледката на короната на главата му.
Въпреки че Цезар не носи корона, сенатът го удостоява с безпрецедентни почести. Освен че става постоянен диктатор и Баща на страната, Юлий получава правото и на божествено почитание. Издигната му е статуя с думите „На непобедимия бог“. Дадено му е правото да носи царската мантия на старите владетели.
Днес не можем да си изясним всички причини за тези почести. Вероятно това е опит на хора като Кир да накарат Юлий да прекали и да откъснат от него гражданите, които са го обичали. Също така подобни признания може да са били единственият начин за сената да остане значим за Цезар. Твърди се, че Касий е включил Брут в конспирацията с предупреждението, че сенатът смята да направи Юлий цар. Това може дори да е вярно.
Смъртта на Цезар е по време на идите (15-ия ден) на март през 44 г. пр.н.е. Сенатът наистина се среща в театъра на Помпей, въпреки че не е ясно колко са били свидетелите на убийството. След дълъг размисъл не включих факта, че на Цезар е бил даден свитък, който го предупреждава за заговора. Мъжът, който го дава в ръцете му, преди е бил нает от Брут и винаги ще остане съмнение, че самият Брут стои зад предупреждението, тъй като той е толкова сложна фигура, колкото и самият Цезар. Свитъкът така и не е бил прочетен и сметнах, че ще е ненужно усложнение.
Тулий Кимвер държи Цезар по време на първия удар от Каска — първата от двайсет и трите рани. Само една е наистина фатална, което показва хаоса на убийството. Цезар се бори, докато не вижда, че и Брут участва в заговора, след което вдига тогата над главата си и стои като статуя, докато убийците не приключат задачата си. Смелостта на това действие няма нужда от описание.
Твърди се, че предишната нощ Цезар е изразил предпочитание към бърз край пред агонията на болест или слабост. Епилепсията му го е притеснявала, но никой не чака смъртта, като в същото време планира кампания в Партия. Нито пък се отказва от битката за живота си, когато има поне син, който да продължи рода му. Светоний твърди, че е бил на петдесет и пет, въпреки че тази възраст не може да бъде потвърдена, тъй като датата му на раждане не е известна.
В завещанието си Юлий Цезар определя за свой наследник Октавиан и една от най-големите трагедии е, че Октавиан не позволява на Птолемей Цезарион да достигне зрелост. Въпреки че след убийството Клеопатра избягва в Египет, това не спасява нито нея, нито сина й. Вероятно е вярно, че тези, които имат власт, не позволяват на бъдещите си врагове да пораснат; но това определено е действие, достойно за съжаление.
Историята е пълна с разкази за хора, които са се издигнали на власт чрез войни — и за това как след тяхната смърт империите им се разпадат. Цезар постига позиция, до каквато никой не е успявал да стигне. Използва властта си, за да въведе нов календар, дава гражданство на всички лекари и учители и премества 80000 от най-бедните в колониите, като с това им дава ново начало. Дава на всеки римлянин по 300 сестерции, жито и масло. Легионерите му забогатяват до последния човек, като центурионите получават по 10000 сребърни монети. Триумфите му са несравними, включително и с използването на Тибър, за да се напълни огромен басейн на Марсово поле за яростна „морска битка“. На пиршествата му присъстват по десет хиляди души. Въпреки това вероятно най-добър късмет е имал с това, че е наследен от Октавиан, който взема името Гай Юлий Цезар в негова чест и едва по-късно става известен като Август. Под неговата стабилна ръка се ражда най-дълголетната империя, която светът е познавал. Август е първият император, но Юлий Цезар подготвя позицията му.