Другарят Пилай каза на инспектор Томас Матю, че се познава с Велута, но пропусна да спомене, че Велута е член на комунистическата партия, както и че Велута е почукал на неговата врата късно предната вечер, и по този начин другарят Пилай беше последният човек видял Велута, преди той да изчезне. Нито пък, макар да знаеше, че не е вярно, оспори твърдението в писмените показания на Беба Кочама, че оня е направил опит за изнасилване. Само увери инспектор Томас Матю, че според него Велута не се ползва с покровителството на комунистическата партия. Че действа самостоятелно.
След като другарят Пилай си отиде, инспектор Томас Матю претегли наум разговора им, разнищи го, прецени логиката му, търсейки някакви несъответствия. Остана доволен от този разбор и даде нареждания на своите хора.
В това време Беба Кочама се прибра в Айеменем. Видя, че плимътът е паркиран на алеята. Маргарет Кочама и Чако се бяха върнали от Кочин.
Софи Мол беше положена върху шезлонга.
Когато Маргарет Кочама видя трупа на дъщеричката си, душата й внезапно се разтърси като празна зала от празнични аплодисменти. Силният шок се надигна у нея като вълна и я накара да повърне, после я скова, остави я безмълвна и с празен поглед. Скърбеше не за една смърт, а за две. След загубата на Софи Джо сякаш повторно умря. Сега нямаше кого да подканя да си напише домашното и да си изяде яйцето. Беше дошла в Айеменем, за да търси лек за своя наранен свят, а беше загубила всичко. Беше се разбила като стъкло.
Мъглив беше споменът й за дните, които последваха. Дълги, безлични часове на дълбоко, угнетяващо спокойствие (с помощта на предписани от доктор Вергезе Вергезе медикаменти), прекъсвани от силни, безмилостни пристъпи на истерия, остри и режещи като нов бръснач.
Смътно осъзнаваше присъствието на Чако — той говореше загрижено и с нежен глас, когато беше до нея — а иначе беше гневен и фучеше като ураганен вятър през айеменемската къща. Напълно различен от забавния Измачкан Таралеж, когото бе срещнала в тъй далечната оксфордска сутрин в кафенето.
Слабо си спомняше за погребението в жълтата черква. Тъжните напеви. Един прилеп, който беше обезпокоил някого. Помнеше звука на затръшвани врати и изплашени женски гласове. И как нощем песните на щурците в храсталака звучаха като скърцащи стъпала и усилваха страха и унинието, надвиснали над айеменемската къща.
Никога не забрави неоправдания си гняв към двете по-малки деца, които бяха пощадени по бог знае каква причина. Пламналият й разсъдък се държеше като удавник за мисълта, че Еста е по някакъв начина отговорен за смъртта на Софи Мол. Странно, защото Маргарет Кочама не знаеше, че Еста — Бъркащият Магьосник с алаброс като букла, който бе бъркал конфитюра като че е лодка с гребла и бе измислил две мисли — Еста, който бе нарушил правилата и бе откарвал следобед Софи Мол и Рахел с малка лодка до отсрещния бряг на реката, Еста, който беше унищожил прикованата със сърп миризма, размахвайки срещу нея едно марксистко знаме. Еста, който бе превърнал задната веранда на Къщата на Историята в техен втори дом и я беше обзавел с тръстикова рогозка и с много от техните играчки — прашка, надуваема гъска, мече-коала с разхлабени очи от копчета. И най-сетне, в онази зловеща нощ, Еста, който бе решил, че въпреки мрака и дъжда, е дошло време да избягат, тъй като Аму вече не ги иска.
Щом всичко това бе неизвестно на Маргарет Кочама, защо обвиняваше тя Еста за случилото се със Софи? Може би проявяваше майчинският си инстинкт.
Три-четири пъти, едва изплувала изпод дебелите пластове на предизвикания с успокоителни сън, тя дори бе намерила Еста и му бе удряла плесници, докато се явеше някой, който да я успокои и да я отведе. По-късно тя писа на Аму и я помоли за извинение. Но преди да пристигне писмото, Еста бе „върнат“ и Аму бе принудена да си събере багажа и да напусне бащиния си дом. Само Рахел бе останала в Айеменем, за да получи — от името на Еста — извинението на Маргарет Кочама. Нямам представа какво ме беше прихванало, пишеше тя. Мога да си го обясня само с въздействието на лекарствата. Нямах право да се държа по този начин; искам да знаеш, че се срамувам от постъпката си и страшно много съжалявам.