Тичащи бързащи купуващи продаващи ругаещи храчещи идващи отиващи просещи пазарещи се хора влачещи багаж носачи деца проверяващи резервациите си пътници.
Отекващи звуци на гарата.
Продавачи на кафе. На чай.
Мършави деца, избелели от недохранване, продават мръсни списания и храна, недостъпна за тях самите.
Стопени шоколади. Сладки пури.
Оранжада.
Лимонада.
Кока-кола, фанта, сладолед, фруктово мляко.
Кукли с розова кожа. Хлопки. Шноли Любов-в-Токио.
Кухи пластмасови папагали, пълни с бонбони и с отвинтващи се глави.
Червени слънчеви очила с жълти рамки.
Детски часовници с нарисувани стрелки и часове.
Количка с дефектни четки за зъби.
Гарата на пристанище Кочин.
Сива под гаровото осветление. Измършавели хора. Бездомни. Гладни. Все още страдащи от миналогодишния глад. Тяхната революция засега е отложена от другаря Е.М.С. Намбудирипад (Съветски Послушник, Верно куче). Бивш любимец на Пекин.
Въздухът беше почернял от мухи.
Слепец без клепачи и с очи сини като избелели дънки, с белези от едра шарка по кожата, разговаряше с прокажен без пръсти и сръчно смукваше от събраните на купчина фасове.
— А ти? Ти кога се настани тук?
Като че ли някой от тях е имал избор. Сякаш са избрали гарата за свой дом, след като са прегледали списъци с луксозни жилища, отпечатани в лъскави брошури.
Човекът, който седеше върху една червена теглилка, откачи изкуствения си крак (надолу от коляното) с изрисувана на него черна обувка и хубав бял чорап, кухият изпъкнал прасец беше розов, каквито трябва да бъдат истинските прасци. (Когато пресъздаваш образ на човека, защо трябва да повтаряш грешките на Господ?) В кухия прасец инвалидът държеше билета си. Пешкир. Чашата си от неръждаема стомана. Своите миризми. Своите тайни. Своята любов. Своята лудост. Надеждата си. Радостта си. Истинският му крак беше бос.
Купи си чай, който наляха в чашата му.
Една стара жена повърна. Остави локва на бучки. И продължи да си живее.
Светът на гарата. Циркът на обществото. Там с нахлуването на търговията се настаняваше и отчаянието, което бавно се вгорчаваше и се превръщаше в примирение със съдбата.
Но този път за Аму и нейните двуяйчни близнаци нямаше автомобил плимът, през чийто прозорец да гледат. Нямаше защитна мрежа, която да ги спасява, когато се премятат под купола на цирка.
Събирай си багажа и си върви, беше казал Чако. Стъпил върху счупената врата. Стиснал в ръка хромовата й дръжка. И Аму, макар ръцете й да трепереха, не беше вдигнала очи от ненужното си ръкоделие. Кутия с разноцветни панделки лежеше отворена в скута й.
Но Рахел беше. Беше вдигнала очи. И беше видяла как Чако изчезва, а на неговото място остава едно чудовище.
Човек с дебели устни и пръстени по ръцете, облечен в бяло, си купи цигари от продавач на перона. Три пакета. За да пуши в коридора на влака.
Той беше придружителят на Еста. Семеен приятел, който случайно пътуваше за Мадрас. Господин Куриен Маатен.
Тъй като Еста щеше да се придружава от възрастен, Мамачи каза, че нямало защо да се харчат пари за още един билет. Баща му щеше да купи билет от Мадрас до Калкута. Аму си купуваше Време. Тя също трябваше да стегне багажа си и да замине. Да започне нов живот, в който да има достатъчно средства да отглежда децата си. Решено бе дотогава единият от близнаците да остане в Айеменем. Не двамата. Заедно създаваха неприятности. атанатаС в етичо ми. Налагаше се да бъдат разделени.
Може би са прави, прошепна си Аму, докато нареждаше куфара и сака на Еста. Може би момчетата имат нужда от Баща.
Човекът с дебелите устни беше в съседното до Еста купе. Каза, че като тръгнел влакът, щял да опита да си смени мястото с някого.
Засега малкото семейство беше оставено само.
Човекът знаеше, че над цялото семейство е разперил крила зъл ангел. Където отиваха те, там отиваше и той. Спираше, където те спираха. Капеше върху им восък от една приведена свещ.
Всички знаеха това.
Беше писано във вестниците. Новината за смъртта на Софи Мол, за „срещата“ на полицията с един параван, обвинен в отвличане и в убийство. За последвалата обсада на фабриката „Консерви и туршии Парадайз“, организирана от Комунистическата партия и ръководена от самия Айеменемски Кръстоносец — борец за Справедливост и Говорител на Потиснатите. Другарят К.Н.М. Пилай твърдеше, че Мениджмънтът е въвлякъл паравана в съчинен полицейски казус само поради това, че е бил активен член на комунистическата партия. Че са искали да го отстранят, защото се е занимавал със „законна профсъюзна дейност“.