— Хубаво — одобри оранжадено-лимонаденият човек. — Отлично.
Ръката му се вкопчи още по-здраво в ръката на Еста. Здрава и потна. И още по-бърза.
Течната лимонадена сладост се издигаше през мократа хартиена сламка (почти сплескана от слюнка и от страх). Като духаше през сламката (докато другата му ръка се движеше), Еста правеше балончета в шишето. Лепкавосладки лимонадени балончета от напитката, която не можеше да пие. Наум си изреждаше какво произвежда баба му.
ТУРШИИ ПУЛПОВЕ КОНФИТЮРИ
Манго Портокалов Бананов
Зелени чушки Гроздов От разни плодове
Чеснов лук Ананасов Мармалад от
Солени зелени От манго грейпфрут
лимончета
После грубото небръснато лице се изкриви, а ръката на Еста се омокри, стана топла и лепкава. Покри се с белтък от яйце. Бял белтък. От недоварено яйце.
Лимонадената напитка беше студена и сладка. Пенисът беше мек и спихнал като празно кожено портмоне. С обезцветения си парцал човекът избърса ръката на Еста.
— Сега си допий лимонадата — нареди той и приятелски стисна едната половина на дупето на Еста. Две стегнати сливи в панталонки като водосточни тръби. И бежови островърхи обуща.
— Не бива да я похабяваш — продължи човекът. — Помисли си колко бедни хора нямат нищо за ядене и пиене. Ти си щастливо богато момче с покетмъни и с фабрика на баба ти, която ще наследиш. Трябва да благодариш на Бога, че нямаш никакви грижи. Сега си допий лимонадата.
И тъй зад щанда на бюфета във фоайето на първи балкон на кино „Абилаш“, чийто салон имаше първия 70 мм екран Синемаскоп, Естапен яко допи безплатното шише газиран страх с лимонов дъх. Допи прекалено лимонадената си лимонада, прекалено студена. Прекалено сладка. Газираната напитка се качи в носа му. Скоро щеше да получи още едно шише (с безплатен газиран страх). Но засега не знаеше това. Държеше лепкавата си друга ръка далеч от тялото.
С нея не биваше да пипа нищо.
— Свърши ли? Добро момче! — похвали го оранжадено-лимонаденият човек, когато Еста изпи напитката си.
Човекът взе празното шишенце и сплесканата сламка и изпрати Еста при „Звукът на музиката“.
Като влезе обратно в тъмнината с миризма на брилянтин, Еста държеше другата си ръка нагоре (сякаш държеше въображаем портокал). Промуши се покрай публиката (която обръщаше краката си насам-натам), покрай Беба Кочама, покрай Рахел (още наведена назад в седалката), покрай Аму (още раздразнена). Еста седна, като продължаваше да държи лепкавия си портокал.
На екрана беше капитан фон Клап-Трап. Кристофър Плъмър. Арогантен. Коравосърдечен. С уста като цепка. И с пронизителна полицейска свирка. Капитан със седем деца. Чисти деца, като пакетче с ментови бонбони. Той се преструваше, че не ги обича, но това не беше вярно. Обичаше ги. Обичаше ги. Обичаше и нея (Джули Андрюс), тя обичаше него, двамата обичаха децата, а децата обичаха двамата. Всички се обичаха един друг. Бяха чисти, бели деца, а леглата им бяха меки, с пухени завивки. Пу. Хе. Ни.
Къщата, в която живееха, имаше езеро и градини, широко стълбище, бели врати и прозорци, завеси на цветя.
Чистите бели деца, дори и големите, се бояха от гръмотевиците. За да ги успокои, Джули Андрюс взе всичките в своето чисто легло, изпя им една чиста песен за някои от своите любими неща. Ето кои бяха някои от нейните любими неща:
(1) Момичета с бели рокли и сини сатенени колани.
(2) Диви гъски, които хвърчат с луната върху крилете си.
(3) Лъскави медни чайници.
(4) Звънци по вратите и звънци по шейните и шницел с картофки.
(5) И т.н.
Но после в главите на двуяйчните близнаци сред публиката в кино „Абилаш“ възникнаха някои въпроси, които се нуждаеха от отговор, а именно:
(а) Дали капитан Клап-Трап друса крака си?
Не го друса.
(6) Дали капитан фон Клап-Трап надува слюнчени мехури?
С положителност не.
(в) Дали мляска?
Не мляска.
О, Капитан фон Трап, Капитан фон Трап, би ли могъл да обичаш малкото момче с портокала в миризливия салон?
Той току-що е държал онова нещо на оранжадено-лимонадения човек в ръката си, но все пак би ли могъл да го обичаш?
А неговата сестра-близначка? Наклонена назад в стола си и с фонтан на главата, прихванат с Любов-в-Токио? Би ли могъл и нея да обичаш?