Безкраайна радост. Звучеше като в черковно ехо. Или като тъжна риба, цялата в перки.
Студената пеперудка повдигна едното си студено краче.
Димът от цигарата се виеше в нощта. Дебелият човек и малкото момиче лежаха будни, в мълчание.
През няколко стаи, докато неговата беба леля-баба хъркаше, Еста се събуди.
Аму спеше и беше много красива в решетесто-синята улична светлина, която влизаше през решетесто-синия прозорец. Усмихваше се в съня си и сънуваше делфини и дълбоко решетесто-синьо. Усмивката не подсказваше с нищо, че човекът, комуто принадлежи, е бомба, готова да избухне.
Еста отиде, залитайки, до банята. Повърна чиста, горчива, лимонова, блестяща, газирана течност. Парливият остатъчен вкус на първата среща със Страха на един Малък Човек. Дум дум.
Почувства се малко по-добре. Обу си обущата и излезе от стаята, тръгна по коридора с влачещи се подире му връзки и застана тихо пред вратата на Рахел.
Рахел се качи на един стол и дръпна резето на вратата.
Чако не си направи труда да се чуди откъде би могла да знае, че Еста е пред вратата. Беше свикнал с прихватничавите им странности.
Лежеше на тясното хотелско легло като изхвърлен на брега кит и лениво си мислеше дали Рахел наистина е видяла Велута. Не му се вярваше. Велута можеше да напредне. Беше параван с бъдеще. Питаше се дали Велута притежава членска книжка от марксистката партия. И дали напоследък се е виждал с другаря К.Н.М. Пилай.
Тази година политическите амбиции на другаря Пилай получиха неочакван тласък. Двама местни партийни членове, другарят Дж. Катукаран и другарят Гуан Менон бяха изключени от партията по подозрение, че са наксалити. Един от тях — другарят Гуан Менон — беше определен за кандидат на партията за законодателното събрание при допълнителните избори в Котаям през март идната година. Изключването му от партията създаде вакуум, който неколцина мераклии се бореха да заемат. Между тях и другарят К.Н.М. Пилай.
Другарят Пилай беше започнал да наблюдава какво става в „Туршии Парадайз“ тъй ревностно, както резервен играч наблюдава футболния мач. Да прибави един нов профсъюз, макар и малък, към евентуалния си бъдещ електорат, би било „чудесно начало“ на пътя му към законодателното събрание.
Досега в „Туршии Парадайз“, другарю! другарю! (както се изразяваше Аму) беше просто безобидна игра, която се играе след работно време. Но ако залогът се увеличеше и диригентската палка се изтръгнеше от ръцете на Чако, всички (освен Чако) знаеха че фабриката, вече потънала в дългове, ще изпадне в беда.
Тъй като финансовото състояние не бе добро, работниците получаваха по-ниски от минималните заплати определени от профсъюза. Разбира се, самият Чако изтъкваше това и им обещаваше, че щом работата потръгне, заплащането ще бъде увеличено. Той беше убеден, че работниците му вярват и знаят как милее за техните интереси.
Но един човек мислеше другояче. Вечер, след края на фабричната смяна другарят К.Н.М. Пилай причакваше работниците от „Туршии Парадайз“ и ги водеше в своята печатница. С тънкия си писклив глас той ги подтикваше към революция. Речите му представляваха хитра смес от действителни местни проблеми и високопарна маоистка риторика, която на малайаламски звучеше още по-високопарно.
— Народи от целия свят — чуруликаше той, — бъдете смели, имайте кураж да се борите, въставайте срещу трудностите и напредвайте вълна подир вълна. Тогава целият свят ще принадлежи на народите. Чудовищата, които и да са, ще бъдат унищожени. Трябва да си искате онова, което по право ви принадлежи. Годишни премии. Взаимоспомагателна каса. Застраховки за злополука.
Тъй като тези речи бяха отчасти репетиция за времето, когато другарят Пилай ще говори пред милионните маси — като местен член на законодателното събрание, — в интонациите и ритъмът им имаше нещо странно. Гласът му будеше представи за зелени оризища и за червени знамена, издигнати на фона на сини небеса, вместо да носи дъха на печатарско мастило в една малка и задушна стая.
Другарят К.Н.М. Пилай никога не излезе открито срещу Чако. Когато го споменаваше в своите речи, грижливо го лишаваше от всякакви човешки атрибути и го представяше като абстрактен функционер в някаква по-голяма организация. Някаква теоретична конструкция. Пионка в чудовищния буржоазен заговор за потискане на Революцията. Никога не го назоваваше по име, а говореше за него като за Мениджмънта. Сякаш Чако беше много хора. Този подход беше тактически правилен и освен това разграничаването на човека от работата му помагаше на другаря Пилай да се чувства с чиста съвест в частните си бизнес отношения с Чако. Договорът за отпечатване на етикетите за „Туршии Парадайз“ му носеше доход, който му бе крайно необходим. Той си казваше, че Чако-клиентът и Чако-мениджмънтът са различни хора. И естествено съвсем различни от Чако-другаря.