Някога реката притежаваше способността да буди страх. Да променя живота на хората. Но сега зъбите й бяха изтръгнати, духът й — изтощен. От нея бе останала само една бавна, тинеста зелена лента, понесла зловонни боклуци към морето. Ярки найлонови торбички плуваха по лепкавата й, буренясала повърхност като политнали субтропични цветя.
Каменните стъпала, които някога водеха желаещите да се изкъпят до самата вода, а рибарите — до рибата, сега стояха напълно оголени и водеха от никъде за никъде — абсурден стъпаловиден паметник в чест на нищо. През пукнатините прорастваше папрат.
От другата страна на реката стръмният кален бряг свършваше рязко под ниските пръстени стени на поселище от колиби. Деца клякаха заднешком над самия му край и пускаха изпражненията си право в лепкавата всмукваща всичко тиня на откритото речно корито. По-малките оставяха своите меки кафяви купчинки сами да се търколят надолу. До вечерта реката щеше да се издигне, да прибере приношенията на деня и бавно да ги понесе към морето, забравяйки подире си вълнисти ивици от гъста бяла пяна. В горното течение чисти майки перяха дрехи и миеха съдове в незамърсената от фабрични отпадъци вода. Къпеха се хора, нагазили до кръста. Насапунисаните им тела приличаха на редици от тъмни бюстове върху тънката, полюляваща се лента на реката.
В топли дни миризмата на изпражнения се надигаше от реката и покриваше Айеменем като шапка.
Още по-нататък една петзвездна хотелска верига беше купила Сърцето на Мрака.
Къщата на Историята (където някога са си шептели предци с дъх на стари географски карти и със загрубели нокти на краката) вече не можеше да се достигне откъм реката. Беше обърнала гръб на Айеменем. Гостите на хотела бяха докарвани направо от Кочин през ръкавите на реката. Пристигаха в моторна лодка, която пореше водата с клинообразна пяна, а зад нея се провлачваше тънък слой нафта с отблясъци в цветовете на дъгата.
Откъм хотела гледката беше красива, но и там водата бе мътна и токсична. Табелки с калиграфски изписани букви предупреждаваха, че плуването е забранено. Бяха построили висока стена, за да скрият от погледа бедняшкото поселище и да не му позволят да навлезе в някогашното имение на Кари Сайпу. Лошата миризма нямаше как да спрат.
Но бяха построили плувен басейн. А в менюто бяха включени прясна морска риба на скара с пържени картофи и палачинки „Сюзет“.
Дърветата бяха все още зелени, небето — все така синьо, което не беше без значение. Затова този миризлив рай бе шумно рекламиран — наричан бе „Божият кът“ в рекламните брошури — защото те, хитрите хотелиери, знаеха, че с неприятните миризми, както и с чуждата бедност, трябва просто да се свикне. Въпрос на дисциплина. На упорство и на климатични инсталации. Нищо повече.
Къщата на Кари Сайпу беше ремонтирана и пребоядисана. Тя се беше превърнала в център на претенциозен комплекс, пресичан от изкуствени канали и свързващи ги мостове. Малки лодки плаваха във водата. Старият колониален дом с дълбока веранда и дорийски колони беше заобиколен от по-малки, по-стари дървени къщи — наследствени домове — които хотелската верига бе закупила от стари фамилии и пренесла в Сърцето на Мрака. Играчки с История, в които да се забавляват богатите туристи. Като сноповете ориз в съня на Йосиф, като нетърпеливо блъскащи се пред английския магистрат местни жители, старите къщи бяха наредени около Къщата на Историята в отбранителни пози. Хотелът се наричаше „Старото наследство“.
Хотелиерите обичаха да разказват на гостите, че най-старата дървена къща, с добре изолирано, облицовано складово помещение, което на времето побирало достатъчно ориз, за да се храни цяла армия в продължение на година, е била дом на предците на другаря Е.М.С. Намбудирипад — кералския Мао Дзедун — поясняваха на неосведомените. Мебелите и разни дреболии, придобити заедно с къщата, бяха на показ. Тръстиков чадър, изплетено от ракита легло. Дървен сандък за чеиз. На всеки експонат бе прикрепена табелка с разяснителен надпис — Традиционен чадър от Керала и Традиционен сватбен сандък за чеиз.
Така Историята и Литературата се използваха за търговски цели. Курц и Карл Маркс, хванати за ръка, посрещаха богатите гости, щом слязат от моторницата.