Беба Кочама ги поздрави.
— Здравей, Маргарет. Здравей, Софи Мол. — Каза, че Софи Мол е много красива и й напомняла на горски дух. На Ариел. — Знаеш ли кой е Ариел? — попита я Беба Кочама. — Ариел от „Бурята“?
Софи Мол отговори, че не знае.
— „Където пие нектар пчелата, там пия и аз?“ — продължи Беба Кочама.
Софи Мол повтори, че не знае.
— „И в чашка на иглика полягам си завчас“?
Софи Мол пак каза, че не знае.
— „Бурята“ от Шекспир — подсказа Беба Кочама. С това естествено искаше да се представи на Маргарет Кочама. Да се разграничи от долната каста на метачите.
— Мъчи се да се похвали — прошепна посланик Е. Пелвис в ухото на посланик П. Насекомо. Кикотът на Посланик Рахел излезе от устата й като синьо-зелено мехурче и се спука в горещия въздух на аерогарата. Пуфф!
Беба Кочама го видя и знаеше, че Еста е първопричината.
— А сега най-важните, посрещаните от VIP-a — каза Чако (все още с гласа си за четене на висок глас). — Племенникът ми Естапен.
— Елвис Пресли — обади се Беба Кочама, за да си отмъсти. — Боя се, че ние тук изоставаме от модата.
Всички погледнаха към Еста и се засмяха.
Откъм петите на бежовите островърхи обуща на посланик Еста се надигна едно гневно чувство и спря някъде около сърцето му.
— Как си, Естапен? Хау ду ю ду? — поздрави го Маргарет Кочама.
— Благодаря, добре — с мрачен глас отвърна Еста.
— Еста — нежно се обърна към него Аму, — когато някои ти каже „Хау ду ю ду?“, ти трябва да отговориш по същия начин, с „Хау ду ю ду?“ А не да казваш „Благодаря, добре“. Хайде, кажи: „Хау ду ю ду?“
Посланик Еста погледна Аму.
— Хайде — подкани го Аму. — Кажи: „Хау ду ю ду“.
Сънливите очи на Еста бяха упорити. На малайаламски Аму го попита:
— Чу ли какво ти казах?
Посланик Еста усети, че към него се насочиха едни синьо-сиво-сини очи и един имперски ентомологичен нос. Думите „Хау ду ю ду“ не идваха в устата му.
— Естапен! — скара се Аму. В нея се надигна гневно чувство и спря някъде около сърцето й. Чувство много по-гневно, отколкото бе нужно. Стори й се, че този публичен бунт в област от нейната юрисдикция я унижава. Беше очаквала всичко да мине гладко. Да получи награда за своите деца в това индо-британско състезание за добро държане.
Чако се обърна към Аму на малайаламски:
— Моля те. По-късно. Не сега.
Гневният поглед на Аму към Еста каза: Добре. По-късно.
По-късно се превърна в ужасна, заплашителна дума, от която кожата ти настръхва.
По.Къс.Но.
Като звук на камбана, който идва от дълбочината на обрасъл с мъх кладенец. Звук, от който потреперваш. Мъхнат звук. Като крачката на пеперудка.
Пиесата се беше развалила. Като туршия в мусонно време.
— И моята племенница — продължи представянето Чако. — Но къде е Рахел?
Огледа се, ала не я откри никъде. Посланик Рахел, неспособна да се справи с противоречивите промени в живота си, се бе увила като суджук в мръсното перде на аерогарата и не можеше да се развие. Суджук със сандали Бата.
— Не й обръщайте внимание — обади се Аму. — Тя просто иска да привлече вниманието.
Но Аму също се лъжеше. Рахел само се мъчеше да не привлича вниманието, което заслужава.
— Здравей, Рахел — обърна се Маргарет Кочама към мръсното перде на аерогарата.
— Хау ду ю ду? — смънка в отговор мръсното перде.
— Няма ли да излезеш и да кажеш здравей? — подкани я Маргарет Кочама с нежен учителски глас. (Като на госпожица Митън, преди да види Сатаната в очите им.)
Посланик Рахел не излизаше изпод завесата, защото не можеше да излезе. Не можеше, защото не можеше. Защото всичко вървеше наопаки. А скоро и за нея, и за Еста щеше да има едно По. Късно.
Пълно с мъхнати молци и ледени пеперуди. И камбани, чийто звук идва от дълбокото. И мъх.
И един Бухал.
Мръсното перде на аерогарата беше голямо успокоение, и тъмнина и щит.
— Просто не й обръщайте внимание — повтори Аму и се усмихна пресилено.
Умът на Рахел беше пълен с воденични камъни и синьо-сиво-сини очи.
Сега Аму я обичаше още по-малко. А с Чако бяха стигнали до същността на проблема.