— Ама вие наистина бяхте посланици и половина! — изсъска Беба Кочама.
Посланик Е. Пелвис и Посланик П. насекомо наведоха глави.
— И още нещо, Рахел — пак подхвана Аму. — Мисля, че е крайно време да научиш разликата между ЧИСТО и МРЪСНО. Особено в нашата страна.
Посланик Рахел гледаше надолу.
Роклята ти беше ЧИСТА — поясни Аму. — Това перде е МРЪСНО. Тези кенгура са МРЪСНИ. Ръцете ти са МРЪСНИ.
Рахел се изплаши от начина, по който Аму произнасяше ЧИСТО и МРЪСНО. Тъй високо, сякаш говореше на глух човек.
— Сега искам да идете и да кажете здравейте, както се полага — завърши Аму. — Ще го направите ли, или не?
Две глави кимнаха по два пъти.
Посланик Еста и Посланик Рахел тръгнаха към Софи Мол.
— Къде мислиш, че е това „хубавичко място“, където изпращат хората, за да се държат добре? — прошепна Еста на Рахел.
— При правителството — прошепна Рахел, защото тя знаеше.
— Хау ду ю ду? — обърна се Еста към Софи Мол достатъчно високо, за да го чуе Аму.
— Добре съм като питка за пара и половина — шепнешком му отвърна Софи Мол. Беше научила това в училище от една съученичка пакистанка.
Еста погледна Аму.
Погледът на Аму казваше: Не й обръщай внимание, важното е ти да постъпваш правилно.
Докато пресичаха паркинга пред аерогарата, горещината влезе под дрехите им и навлажни хубавите нови гащички. Децата се влачеха най-отзад, промушваха се между паркирани коли и таксита.
— Вашата удря ли ви? — попита Софи Мол. Рахел и Еста не бяха сигурни накъде бие, затова си замълчаха.
— Моята ме удря — подкани ги с откровеността си Софи Мол. — Моята дори ме пердаши.
— А нашата не — доволно отговори Еста.
— Щастливци — каза Софи Мол.
Щастливо богато момче с покетмъни. И фабрика, която ще наследи от баба си. Няма никакви грижи.
Минаха покрай предупредителната еднодневна гладна стачка на Работническия съюз на третокласните летища. И край хората, които гледаха предупредителната еднодневна гладна стачка на Работническия съюз на третокласните летища.
И край хората, гледащи хората, които гледат хората.
На малка табелка, закрепена върху голямо смокиново дърво, беше написано: За ВБ и други сексологични оплаквания потърсете Д-р O.K. Джой.
— Ти кого обичаш най-много на света? — обърна се Рахел към Софи Мол.
— Джо — без колебание отвърна Софи Мол, — моя Баща. Той умря преди два месеца. Дойдохме тук, за да се възстановим от този шок.
— Но Чако е твоят баща — възрази Еста.
— Той е само истинският ми баща — уточни Софи Мол. — Джо е татко ми. Той никога не ме удря. Почти никога.
— Че как може да те удря, като е умрял? — с основание попита Еста.
— А къде е вашият баща? — искаше да знае Софи Мол.
— Той… — и Рахел погледна към Еста за помощ.
— … не е тук — довърши Еста.
— Да ти кажа ли моя списък? — попита Рахел.
— Ако искаш — отвърна Софи Мол. „Списъкът“ на Рахел беше опит да се подреди хаосът. Тя постоянно го поправяше, разкъсвана между любов и дълг. Той в никакъв случай не бе истинско отражение на чувствата й.
— Най-напред Аму и Чако — започна Рахел. — После Мамачи…
— Нашата баба — поясни Еста.
— Повече от брат си ли я обичаш? — учуди се Софи Мол.
— Ние не се броим — отвърна Рахел. — А освен това той може да се промени. Така каза Аму.
— Какво имаш предвид? В какво да се промени? — пак недоумяваше Софи Мол.
— Да се превърне в Мъжко шовинистично Прасе — заяви Рахел.
— Едва ли — оспори я Еста.
— Както и да е, след Мамачи идва Велута, после…
— Кой е Велута? — искаше да разбере Софи Мол.
— Един мъж, когото обичаме — обясни Рахел. — А след Велута — теб.
— Мен ли? За какво ще ме обичаш мен? — възкликна Софи Мол.
— Защото сме първи братовчедки. Затова трябва да те обичам — почтително каза Рахел.
— Ами че ти дори не ме познаваш — справедливо забеляза Софи Мол. — Във всеки случай аз не те обичам.
— Но ще ме обикнеш, когато ме опознаеш — уверено й възрази Рахел.
— Съмнявам се — намеси се Еста.