Конфитюрът беше още горещ и върху лепкавата му алена повърхност бавно се утаяваше и умираше розова пяна. Малки бананови мехурчета потъваха дълбоко в конфитюра и нямаше кой да им помогне.
Оранжадено-лимонаденият човек можеше да дойде всеки миг. Да вземе автобуса от Кочин за Котаям и да пристигне тук. Аму щеше да му предложи чаша чай. Или може би ананасов сок. С лед. Жълт, в стъклената чаша.
С дългата желязна бъркалка Еста разбърка пресния, горещ конфитюр.
Умиращата пяна образуваше умиращи пенести фигури.
Сврака с пречупено крило.
Извит кокоши нокът.
Един бухал (не Уса), оплескан със сладък конфитюр.
Едно тъжно потъващо кръгче. И нямаше кой да помогне.
Докато бъркаше гъстия конфитюр, Еста измисли две мисли и двете мисли бяха следните:
а) Всичко може да се случи на всекиго
и
б) Най-добре е да си подготвен.
Като измисли тези мисли, Еста остана доволен от своята мъдрост.
Горещият ален конфитюр продължаваше да се върти, а Еста се превърна в Бъркащ Магьосник с развален алаброс и неравни зъби, а след това във Вещиците от Макбет.
Нека огънят гори, нека плющят мехури в банановата каша.
Аму беше позволила на Еста да препише рецептата на Мамачи за бананов конфитюр в собствената й нова тетрадка за рецепти — с черна подвързия и бял гръб.
Еста беше оценил напълно оказаната му от Аму чест и използва двата си най-добри почерка.
Бананов конфитюр (със стария му най-добър почерк)
Смачкай узрелите банани. Сипвай вода, докато се покрият, и свари сместа на много силен огън до омекване на плода.
Прецеди през грубо платно.
Претегли същото количество захар и я остави настрана.
Вари сместа, докато стане аленочервена и половината от нея се изпари.
Приготви желатина (пектина) така:
Пропорция 1:5
т.е. 4 чаени лъжички пектин: 20 чаени лъжички захар.
Еста винаги си мислеше, че Пектин е най-малкият от трима братя с чукове — Пектин, Хектин и Абеднего. Представяше си как строят дървен кораб на свечеряване и при тих дъжд. Като синовете на Ной. Мислено ги виждаше ясно. Как се надбягват с времето. Ударите на чуковете им отекват глухо под мрачното, буреносно небе. А наблизо, в джунглата, в зловещата светлина на бурята животните се строяват по двойки.
Момичемомче.
Момичемомче.
Момичемомче.
Момичемомче.
Близнаци не се допускаха.
Останалата част от рецептата Еста преписа с новия си най-добър почерк. Ъгловат, заострен. Буквите имаха обратен наклон, сякаш не им се искаше да образуват думи, а думите неохотно се свързваха в изречения.
Добави пектина към сгъстената каша. Остави я да ври пет (5) минути.
Огънят да бъде силен и да обхваща цялото дъно. Прибави захарта. Конфитюрът да се вари, докато се получи желаната гъстота.
Остави го да изстине бавно.
Надявам се тази рецепта да ви хареса.
Като се изключат правописните грешки, последният ред беше единствената добавка на Еста към оригиналния текст.
Постепенно, докато Еста бъркаше банановия конфитюр, а той се сгъстяваше и изстиваше, откъм бежовите му островърхи обуща непредвидено се надигна мисъл номер три.
Мисъл номер три беше:
в) Лодка.
Гребна лодка, с която да се пресече реката. Акара. До отсрещната страна. Лодка за пренасяне на провизии. Кибрит. Дрехи. Тенджери и тигани. Необходими неща, с които иначе не биха могли да плуват.
Косъмчетата по ръцете на Еста се изправиха. Бъркането на конфитюра се превърна в каране на лодка с гребла. Въртеливото движение се превърна в движение напред-назад. През лепкава червена река. Една песен, която пееха по време на състезанието с лодки на празника Онам, изпълни фабриката. „Таи гпаи така таи таи том!“
Енда да корангача, чанди итра тенджаду?