След смъртта на Чела го преместиха в нейния ъгъл и Кутапен си представяше, че този ъгъл в дома му си е запазила Смъртта, за да върши своите смъртоносни дела. Един ъгъл за готвене, един ъгъл за дрехите, един за навитите спални постелки и завивки и един за умиране.
Чудеше се колко ли дълго ще трае неговата смърт и какво правят с останалите ъгли хората, които имат повече от четири ъгъла в къщата си. Можеха ли да избират в кой ъгъл да умрат?
Кутапен смяташе, не без основание, че той ще е първият от семейството, който ще последва майка им. Но щеше да научи, че не е така. Скоро. Твърде скоро.
Понякога (по навик, защото тя му липсваше) Кутапен кашляше, както бе кашляла майка му, и тогава горната част на тялото му подскачаше като току-що уловена риба. Долната част лежеше като оловна, сякаш принадлежеше на друг. На някого, който е умрял, но духът му е хванат в капан и не може да се измъкне.
За разлика от Велута, Кутапен беше добър, истински параван. Не можеше да чете и да пише. Както лежеше на коравото си легло, сламки и песъчинки падаха върху него от тавана и се смесваха с потта му. Понякога падаха и мравки или други насекоми. В лоши дни оранжевите стени си подаваха ръце и се навеждаха над него, оглеждаха го като зложелателни лекари, нарочно го оглеждаха бавно и изстискваха дъха от дробовете му, докато започне да крещи. Понякога по собствена воля се оттегляха и тогава стаята, в която лежеше, ставаше непоносимо голяма и го измъчваше с чувството за собственото му нищожество. Това също го караше да крещи.
Лудостта се въртеше наоколо като старателен келнер в скъп ресторант (който пали цигари, долива чашите). Кутапен си мислеше със завист за лудите, които могат да вървят. Не се съмняваше, че това би било изгодна сделка — да замени своето умствено здраве с крака, които могат да му служат.
Близнаците свалиха лодката и изтракването бе посрещнато с неочаквано мълчание от вътрешността на колибата.
Кутапен не очакваше никого.
Еста и Рахел бутнаха вратата и влязоха. Макар да бяха малки, трябваше леко да се наведат, за да влязат. Осата остана да чака вън, върху газената лампа.
— Ние сме.
Стаята беше тъмна и чиста. Миришеше на риба с къри и на пушек от дърва. Горещината лепнеше по предметите като лека треска. Но под босите крака на Рахел пръстеният под беше хладен. Постелките на Велута и на Велия Паапен бяха навити на руло и изправени до стената. На едно въженце бяха окачени дрехи. На нисък дървен кухненски рафт бяха наредени глинени паници, черпаци от черупките на кокосови орехи, и три олющени чугунени чинии с тъмносин бордюр. Голям човек можеше да стои изправен в средата на стаята, но не и близо до стените. Втора ниска врата водеше към задния двор, където също растяха бананови дървета, а зад тях, през листака, блестеше реката. В задния двор имаше и дърводелска работилница.
Къщата нямаше ключове, нито долапи, които да се заключват.
Черната кокошка излезе през задната врата и започна да рови безразборно из двора, а край нея като руси къдрици, захвърча талаш. Ако се съдеше по характера й, можеше да се допусне, че диетата й се състои от твърди предмети — куки, закопчалки, пирони и стари бурми.
— Айоо! Дечица! Какво си мислите? Че Кутапен е празна кошница! — подвикна един смутен и безплътен глас.
Трябваше да минат няколко минути, докато очите на близнаците свикнат с тъмнината. После тя се стопи и Кутапен се показа на леглото си като светещ в здрача дух. Бялото на очите му беше тъмножълто. Стъпалата му (с кожа, отпусната от дългото лежане) стърчаха изпод чаршафа, който му покриваше краката. Тъй като години наред беше ходил бос по червената кал, петите му все още бяха бледооранжеви. Около глезените му имаше сиви мазоли от търкането на въжето, което параваните си връзват на краката, когато се качват по кокосовите дървета.
На стената зад Кутапен висеше един кротък календарен Исус с пригладена миша коса, с червило и руж, с алено, украсено със стъклени камъчета сърце, което светеше през дрехите му. Долната четвъртина на календара (тази с датите) се издуваше като бухнала пола. Исус в минижуп. С дванайсет фусти за дванайсетте месеца. Нито един не беше откъснат.