Той разказва историите на богове, но нишките им са изтъкани от небожествено, човешко сърце.
Изпълнителят на катакали е най-прекрасният от мъжете. Защото неговото тяло е душата му. Неговият единствен инструмент. От тригодишна възраст той е бил рендосван и полиран, подкастрян и запряган с едничката цел да стане разказвач на истории. Той носи в себе си магия, този човек с изрисувана маска и развяващи се поли.
Сега обаче той е станал нежизнеспособен. Без приложение. Ненужна стока. Неговите деца му се подиграват. Мечтаят по нищо да не приличат на баща си. Те са израснали пред очите му, за да станат чиновници и кондуктори в автобуси. Четвърторазредни държавни служители. Със свои профсъюзи.
Но той самият, оставен да виси между земята и небето, не може да прави това, което вършат те. Не може да се движи между седалките на автобусите, да брои монети и да продава билети. Не може да се отзовава на повикването на звънци. Не може да превива гръб над подноси с чай и сладкиши.
В отчаянието си той се обръща към туризма. Излиза на пазара. Продава единственото нещо, което притежава. Историите, които умее да разказва с тялото си.
Превръща се в Местен Колорит.
В Сърцето на Мрака зрителите му се присмиват с показната си голота и с вносните си дрънкулки. Той потиска гнева си и танцува за тях. Получава си хонорара. Напива се. Изпушва една цигара с трева. Силна кералска трева. Тя го кара да се смее. А после той спира в айеменемския храм заедно с другите изпълнители от трупата, за да танцуват и да искат прошка от боговете.
Рахел (без никакви планове, без право да изразява мнението си), опряла гръб на една колона, наблюдаваше как Карна се моли на брега на Ганг. Карна, загърнат в своята броня от светлина. Карна, тъжният син на Сурия, на Слънцето, Богът на Деня. Карна Щедрият. Карна, изоставеното дете. Карна, най-почитаният воин.
Тази нощ Карна беше упоен. Изпокъсаната му пола беше закърпена. В короната му, на местата, където е имало скъпоценни камъни, зееха дупки. Кадифената му блуза бе изтъркана от употреба. Петите му бяха напукани. Загрубели. Върху петите си гасеше цигарите с трева. Но ако би имал екип от гримьори, които да го чакат зад кулисите, ако би имал импресарио, договор, процент от приходите — тогава какво би представлявал? Измамник. Лъжлив богаташ. Актьор, изпълняващ роля. Би ли могъл да бъде Карна? Или ще е прекалено обезпечен в пашкула на своето богатство? Тогава парите му няма ли да издигнат преграда между него и историята, коя го предава? Ще може ли да се докосне до сърцевината й, до нейните тайни така, както го правеше сега?
Може би не.
Тази вечер той е опасен. Отчаянието му е пълно. Историята, която представя, е обезопасителната мрежа, над която се издига и спуска като великолепен клоун в банкрутирал цирк. Историята, която представя единствена го възпира да не полети надолу през света като падащ камък. Тя е за него цветът и светлината. Тя е съдът, в който той излива себе си. Тя му придава форма. Структура. Тя го впряга. И го държи. Тя е неговата Любов. Неговата Лудост. Неговата Надежда. Безкрайната му Радост. По ирония на съдбата усилията му са противоположни на усилията на актьора — той се мъчи не да влезе в ролята си, а да излезе от нея. Но тъкмо това не може да направи. В неговото унизително поражение се крие върховният му триумф. Той е Карна, когото светът е изоставил. Карна Самотният. Отречена ценност. Един принц, отгледан в бедност. Роден, за да умре несправедливо, невъоръжен и сам — от ръцете на своя брат. Докато се моли на брега на Ганг. Напълно упоен.
После се появи Кунти. Тя също беше мъж, но мек и женствен, мъж с гърди от дългогодишно изпълняване на женски роли. Движенията й бяха плавни. Като на истинска жена. И Кунти беше замаяна. Пушила бе от същата цигара.