Беше дошла, за да разкаже на Карна една история.
Карна наклони красивата си глава и заслуша.
Кунти, червеноока, затанцува пред него. Разказа му за млада жена, на която е било оказано благоволение. Как жената научила един таен напев — мантра, — който можела да използва, за да си избере любовник измежду боговете. И как с младежка самонадеяност решила да опита дали това може да стане. Как застанала сама сред голо поле, обърнала лице към небесата и подхванала мантрата. Думите едва били излезли от глупавите й устни, разказваше Кунти, и ето че Сурия, Слънцето — Богът на Деня, се появил пред нея. Младата жена, омагьосана от красотата на лъчезарния млад бог, му се отдала. След девет месеца му родила син. Бебето дошло на бял свят озарено от светлина, със златни обици и със златен медальон на гърдите, върху който била гравирана емблемата на слънцето.
Младата майка обичала дълбоко първородния си син, разказваше Кунти, но не била омъжена и не можела да го задържи. Сложила го в една тръстикова кошница и го пуснала по реката. Един колесничар, Адирата, намерил детето. Нарекъл го Карна.
Карна вдигна очи към Кунти. Коя е тя? Коя е била майка ми? Кажи ми къде е. Заведи ме при нея.
Кунти наведе глава. Тя е тук, отвърна му. Стои пред теб.
Въодушевлението и гнева на Карна след това разкритие. Неговият танц на объркване и отчаяние. Къде беше ти, когато най-много се нуждаех от теб, питаше той? Държала ли си ме някога на ръце? Кърмила ли си ме? Търсила ли си ме? Чудеше ли се къде съм?
В отговор Кунти взе царственото му лице в ръцете си — лицето бе зелено, очите червени — и го целуна по челото. Карна потрепера от радост. Един воин се връща в детството си. Екстазът на тази целувка. Той изпрати този екстаз по цялото си тяло. До пръстите на краката. До пръстите на ръцете. Прекрасната целувка на майка му. Ти знаеше ли как ми липсваше? Рахел виждаше как вълнението минава по вените му, виждаше го така ясно, както се вижда яйце, спускащо се по шията на щраус.
Пътуващата целувка изведнъж се закова на място от ужаса на Карна, когато осъзна, че майка му се е разкрила пред него само за да осигури безопасността на останалите й петима, повече обичани от нея синове — Пандавити, които били пред епическа битка със своите сто братовчеда. Тях искаше да защити Кунти с признанието си пред Карна, че е негова майка. Искаше да изтръгне обещание.
Кунти се позова на Законите на Любовта.
Те са твои братя. От същата плът и кръв. Обещай ми, че няма да подхванеш война срещу тях. Обещай ми го!
Карна Воинът не можеше да даде подобно обещание; за да го направи, трябваше да се откаже от друг свой обет. Утре щеше да тръгне на война, а враговете му щяха да са Пандавити. Защото те, и по-специално Арджуна, го бяха обругали публично, че е син на прост колесничар. А Дуриодана, най-старият от стоте братя Каурави, му се беше притекъл на помощ и му бе дарил собствено царство. В замяна Карна се бе заклел пред Дуриодана във вечна вярност.
Но Карна Великодушният не можеше да откаже на майчината молба. Затова видоизмени исканото обещание. Поусука го. Направи малко уточнение и даде по-различна клетва.
Ето какво ти обещавам, каза Карна на Кунти. Ти винаги ще имаш петима синове. Няма да сторя зло на Юдищира. Бима няма да загине от моята ръка. Близнаците — Накула и Сахадева — също няма да пострадат от мен. Обаче за Арджуна няма да обещавам нищо. Ще го убия или той ще убие мен. Един от двама ни ще умре.
Във въздуха настъпи някаква промяна. И Рахел разбра, че е дошъл Еста.
Тя не обърна глава, но почувства в себе си едно вътрешно сияние. Той дойде, помисли си. Той е тук. При мен.
Еста се настани до една отдалечена колона и двамата останаха така до края на представлението, разделени от ширината на коридора, ала свързани от една и съща история. И от спомена за една друга майка.
Въздухът стана по-топъл. И по-малко влажен.
Може би тази вечер е била особено лоша в Сърцето на Мрака. В Айеменем мъжете танцуваха така, като че ли не можеха да спрат. Като деца, скрили се от бурята в топла къща. И отказват да излязат вън и да видят какво е времето. Да видят вятъра и гръмотевиците. Плъховете с доларови знаци в очите, които бягат през пометената от бурята околност. Светът, който се руши край тях.