— Що за дяволска работа е това? — възкликна предводителят им, чийто студени сиви очи и издължени черти, не по-малко от цивилните му одежди, го отличаваха от едрите му спътници.
— В името на Митра, Деметрио! — извика Арус. — Тази нощ удачата е на моя страна. Не се надявах стражата да се откликне на сигнала ми така бързо, нито пък, че ти ще си сред тях!
— Правех обиколка с Дионий — отговори Деметрио. — Точно минавахме край Храма и камбанката се обади. Но кой е това? Ищар! Самият стопанин на Храма!
— И никой друг — отговори Арус, — при това най-отвратително убит. Мое задължение е да обикалям сградата през цялата нощ, защото, както ти е известно, тук е складирано огромно богатство. Калиан Публико имаше богати патрони — учени, принцове, заможни колекционери на редки вещи. Е добре, само преди няколко минути проверих вратата, която води към колонната зала и открих, че тя е само залостена, но не и заключена. На вратата има резе, което може да се залоства и от двете страни, но голямата ключалка се заключва само отвън. Единствен Калиан Публико притежава ключа, точно онзи ключ, който сега виси на пояса му. Знаех, че нещо не е наред, защото Калиан винаги заключва с този ключ голямата ключалка, когато затваря Храма, а не го бях виждал от момента, когато си тръгна в края на деня за вилата си в предградията. Имам ключ за резето, използувах го и намерих тялото да лежи, както го виждате. Не съм го докосвал.
— Така — деметрио изгледа с острия си поглед навъсения странник. — А кой е този?
— Убиецът, без съмнение! — извика Арус. — Той влезе през онази врата. Някакър северен варварин е — може да е хайпербореец или босониец.
— Кой си ти? — запита Деметрио.
— Аз съм Конан, цимериец. — отговори варваринът.
— Ти ли уби този човек?
Цимериецът поклати глава.
— Отговаряй! — отсече разпитващият.
Гняв проблесна в мрачните сини очи.
— Не съм куче за да ми говориш така!
— О-о, дръзко момче! — озъби се един от спътниците на Деметрио, огромен мъж, носещ отличителните знаци на полицейски префект. — Независимо пале! Скоро ще му избия безочието. Ей, ти! Говори! Защо уби…
— Момент, Дионий — разпореди се Деметрио. — Младежо, аз оглавявам следствения съвет на града Нумалия. Най-добре за теб ще е да ми кажеш защо си тук и ако не си убиеца, да го докажеш.
Цимериецът се поколеба. Той не показваше страх, а по-скоро леко объркване, характерно за варварин, изправил се пред усложненията на цивилизованите системи, чиито механизми са така озадачаващи и мистериозни.
— Докато обмисля, — извърна се Деметрио към Арус, — отговори ми: Видя ли Калиан Публико да напуска Храма тази вечер?
— Не, господарю; но той обикновено вече си е тръгнал, когато аз пристигам за нощното си дежирство. Голямата врата се залоства и заключва.
— А би ли могъл да влезе отново в сградата без да го забележиш?
— Е, възможно е, но едва ли е вероятно. Ако се е върнал от вилата си, щеше разбира се да пристигне с колесницата си, защото пътят е дълъг, а кой е чувал някога Калиан Публико да пътува иначе? Даже е да съм бил на другата страна на Храма, щях да чуя колелата на колесницата по чакъла. А такова нещо не съм чул.
— А вратата беше ли заключена по-рано тази нощ?
— Кълна се в това. Опитвам всички врати по няколко пъти през нощта. Вратата беше заключена отвън до, може би, преди половин час — тогава я проверих за последен път преди да я намеря отключена.
— Не чу ли викове или звуци на борба?
— Не, господарю. Но това не е странно, защото стените на Храма са толкова дебели, че през тях не може да проникне никакъв звук.
— Защо си създаваме всички тези неприятности с въпроси и предположения? — оплака се едрият префект — Ето го нашият човек и в това няма никакви съмнения. Нека го отведем в Съда. Ще измъкна признание от него, дори ако трябва да му надробя костите.
Деметрио погледна варварина.
— Разбра ли какво каза? — попита той. — Какво ще отговориш?
— Това, че всеки, който ме докосне, бързо ще може да поздрави дедите си в Ада! — изскърца цимериецът през зъби, с гневни пламъци в очите.
— Защо дойде тук, щом не е било за да убиеш този човек? — продължи разпита си Деметрио.
— Дойдох за да открадна. — враждебно отговори другият.
— Да откраднеш какво?
Конан се поколеба.
— Храна.
— Това е лъжа! — каза Деметрио. — Ти знаеш, че тук няма храна. Кажи ми истината или…
Цимериецът сложи ръка върху дръжката на меча си и жестът бе така изпълнен със заплаха, както повдигането на устната на тигър за да оголи зъбите си.