— Спести си заплахите за страхливците, които се страхуват от тебе. — изръмжа той. — Аз не съм ти някой роден в град немедиец за да се свивам пред кучетата, които си наел. Убивал съм и по-добри мъже за по-малко от това.
Дионий, който бе отворил уста за да изреве гневно, я затвори. Войниците от стражата помръднаха секирите си неуверено и погледнаха към Деметрио за заповеди. Загубили дар слово от това предизвикателство към всемогъщата полиция, те очакваха команда за да сграбчат варварина. Но Деметрио не издаде такава заповед. Арус премести поглед от единия към другия, питайки се какво ли милси минават през мозъка, скрит зад ястребовото лице на Деметрио. Може би магистратът се страхуваше да не предизвика изпадането на цимериеца в яростен транс или може би той просто се съмняваше.
— Не съм те обвинил, че си убил Калиан. — отсече той. — Но следва да признаеш, че както стоят нещата, те сочат срещу теб. Как влезе в Храма?
— Бях се скрил в сянката на склада зад това здание — отговори Конан дръпнато. — Когато това куче — той посочи с палец Арус — мина и заобиколи зад ъгъла, изтичах до стената и се изкатерих…
— Лъжа! — намеси се Арус. — Никой не може да се изкатери по тази права стена.
— Никога ли не си виждал цимериец да се катери по отвесна скала? — попита Деметрио. — Аз водя разпита. Продължавай, Конан.
— Ъгълът на стената е украсен с някакви издълбани фигури. — каза цимериецът. — Лесно е да се изкатери. Стигнах до покрива преди това куче отново за заобиколи сградата. Отгоре намерих скрит капак, затворен с желязен прът, който минава през капака и е залостен отвътре. Срязах пръта на две…
Арус, припомняйки си дебелината на резето, ахна и се отдръпна от варварина, който му се озъби и продължи: — Минах през капака и се озовах в една стая отгоре. Не спрях, а направо се опътих към стълбището…
— Как разбра къде е стълбището? Само прислугата на Калиан и богатите му покровители са били допускани на горния етаж.
Конан гледаше с мълчаливо упорство.
— И какво направи, когато стигна до стълбището? — осведоми се Деметрио.
— Слязах по него. — измърмори цимериецът. — То водеше до стаята зад онази врата, скрита от завесата. Докато слизах по стъпалата, чух отварянето на друга врата. Когато погледнах иззад драпериите, видях онова куче да стои над мъртвия.
— Защо излезе от скривалището си?
— Защото първо си помислих, че той е друг крадец, дошъл да вземе онова… — Цимериецът изведнъж спря.
— …онова, за което самият ти си дошъл! — довърши Деметрио. — Не си се бавил в горните стаи, където са складирани най-скъпите стоки. Бил си изпратен тук от някой, който е познавал Храма добре, за да откраднеш нещо специално!
— И за да убие Калиан Публико! — възкликна Дионий. — Но в името на Митра, ето това е! Хванете го, хора… ще имаме признанието му преди да се е съмнало!
С ругатня на чужд език Конан отскочи и извади меча си с такова ожесточение, че острието му изсъска във въздуха.
— Назад, ако цените кучешкия си живот! — изръмжа той. — Не мислете, че можете да сложите тлъстите си лапи на един планинец, само защото имате смелост да измъчвате продавачи и да разсъбличате, и биете покварени жени за да ги накарате да говорят. Докосни лъка си, пазачо, и ще те изкормя с петата си!
— Стойте! — каза Деметрио. — Дръпни кучетата си, Дионий. Не съм убеден, че той е убиецът. — Деметрио се наклони към Дионий и му прошепна нещо, което Арус не успя да чуе, но което той подозираше, че е план да се излъже Конан да се раздели с меча си.
— Добре тогава — изсумтя Дионий. — Дръпнете се, момчета, но го дръжте под око.
— Дай ми меча си — каза Деметрио на Конан.
— Ела да го вземеш, ако можеш! — озъби се Конан.
Следователят сви рамене.
— Добре. Но не се опитвай да избягаш. Хора с арбалети наблюдават къщата отвън.
Варваринът свали острието на меча, макар да се отпусна само едва забележимо. Деметрио се обърна отново към трупа.
— Удушен — прошепна той. — Защо ще го души, когато удар с меча е много по-бързо и по-сигурно? Тези цимерийци се раждат с меч в ръката и никога не съм чувал да убият някого по този начин.
— Може би за да отклони подозрението — каза Дионий.
— Възможно е. — Деметрио опипа тялото с опитните си ръце. — Мъртъв е поне от половин час. Ако Конан казва истината за времето, когато е влязъл в Храма, той едва ли би могъл да убие човека, преди Арус да влезе. Наистина, може и да лъже — може да е влязъл по-рано.
— Изкатерих се по стената, след като Арус направи последната си обиколка. — изсумтя Конан.
— Така казваш ти. — Деметрио разглеждаше гърлото на мъртвеца, което бе смазано в някаква тъмновиолетова каша. Главата бе неестествено изкривена настрани върху натрошените прешлени на врата. Деметрио поклати глава в съмнение — И защо убиецът ще използува въже, по-дебело от ръката на човек? И какво ужасно стискане е било необходимо за да се смаже врата му в такава степен?