Фалах повтори числата. После извади картата от торбичката си. Долината беше разделена на квадрати. Първите две числа означаваха конкретен квадрат. Втората двойка показваха точното място. Последните се отнасяха до вертикалното разположение. Те означаваха, че пещерата, която търси, се намира на двеста и седемдесет метра от една скала, навярно край път.
— Виждам я — отвърна. Не само че я виждаше, но това беше съвършеното място за военна база. От другата й страна имаше клисура, в която спокойно можеха да кацат хеликоптери и да се провеждат учения.
— Иди там — нареди Вилнай. — Разузнай и сигнализирай при положителен резултат. После чакай.
— Ясно — каза младежът. — Sahl.
„Sahl“ означаваше „лесно“ и това бе неговият индивидуален код за край на разговора. Беше го избрал, защото в него се криеше ирония. Поради отличните му постижения началниците му постоянно го упрекваха, че се е спрял на тази дума, защото е истина. В резултат не преставаха да го заплашват, че ще му поставят по-опасни задачи. И той ги предизвикваше да го направят.
Прибра радиостанцията и проучи картата. После изпъшка. Пещерата, която търсеше, се намираше на двайсетина километра разстояние. Като имаше предвид наклона на хълмовете и пресечения терен и като си оставеше време за кратка почивка, за да стигне дотам, щяха да му трябват приблизително пет и половина часа. Знаеше също, че веднага щом влезе в долината, няма да може да използва радиостанцията си. За да се свърже с Тел Неф, щеше да му се наложи да прибегне до ВАП.
Той изплю сладката сламка, която дъвчеше, и си взе още няколко за по-късно. Прибра ги в дълбокия маншет на робата си и пое на път. Докато вървеше, изяде картата за закуска.
Фалах не беше във форма. Когато малко след пладне стигна до пещерата, едва движеше краката си и някога твърдите му пети се бяха разкървавили. Бяха му излезли големи мазоли. Тялото му лепнеше от пот. Но стигнал до целта си, забрави всичко това. През гъстия шубрак виждаше редици дървета и отвор на пещера. На полегатия черен път между дърветата и пещерата стоеше белият микробус. Беше покрит с маскировъчен брезент и го пазеха двама мъже с полуавтоматични пушки. Около половин километър нататък от пътя имаше отклонение, което водеше зад планината.
Фалах приклекна зад голям камък на около триста и петдесет метра от там. Свали от рамото си платнената торба и изкопа малка дупка, като внимателно събра пръстта на купчинка до нея. Огледа се за по-голяма туфа трева. След като намери, израелецът я изрови и я намести върху купчината пръст.
После насочи вниманието си към пещерата. Тя се намираше на двайсетина метра нагоре по скалата, точно над дърветата. До нея можеше да се стигне единствено по черния път. Бързо огледа терена. Знаеше, че около шубраците са заровени мини, макар че нямаше проблем да открие точното им местоположение. Когато пристигнеше „Страйкър“, просто щеше да се предаде на кюрдите. Те щяха да дойдат и да го вземат. Пътят, по който минеха, щеше да е безопасен.
Докато наблюдаваше, видя някакъв мъж да излиза от пещерата. Беше облечен в риза цвят каки и къси панталони. Следваше го човек, насочил пистолет към гърба му. Имаше и още някой, който обаче не излезе навън. Той стоеше в сенките на входа и гледаше. Пленникът се насочи към микробуса.
Фалах отвори платнената торба и извади трите части на ВАП. Компютърът бе малко по-голям от аудиокасета. Агентът го остави на скалата. После извади сателитната антена. Сгъната, тя имаше големината и формата на малък чадър. При натискането на специалния бутон черната антена се разтваряше също като чадър. Натисна второ копче и от другата й страна изскочи тринога. Фалах я остави на скалата и я включи в компютъра. После извади слушалките. Свърза и тях, включи уреда и премери на око разстоянието до пещерата. След като се справи с фината настройка — на трийсет сантиметра от входа — той се заслуша.
Чу, че пред пещерата разговарят на турски. Нареди на компютъра да премине на следващия пласт. Някой приказваше на сирийски.
— … се предвижда? — попита мъжки глас.
— Не зная — отговори друг. — Скоро. Обещал е командира им на Ибрахим, а жената — на лейтенантите си.
— И ние пак ще останем на сухо? — изропта трети.
Очевидно ставаше дума за сътрудничество между турски и сирийски кюрди, помисли си Фалах. Това не го изненадваше. Просто беше доволен. Когато свършеше тук, щеше да прати записите в Тел Неф. Оттам щяха да ги препратят във Вашингтон. Американският президент навярно щеше да информира Дамаск и Анкара. Разговорът също свидетелстваше, че тук пазят и други пленници. Преди да се свърже с Тел Неф, реши да провери по-надълбоко в пещерата.