Беше принуден да напусне училище и да започне работа, за да издържа майка си и сестра си. Постъпи във фабрика за радиоапарати, където имаше много време за мислене. Там омразата му към сирийската армия се разгоря с пълна сила. Продължи да посещава Джалал, който две години по-късно предпазливо го запозна с други младежи, настроени срещу сирийската армия. Всички те бяха кюрди. Докато си разказваха истории за грабежи, убийства и мъчения, Хамид стигна до убеждението, че не само армията, но и самото правителство е престъпно. Трябваше да ги спрат. Един от приятелите на Джалал го запозна с младия гостуващ турчин Каяхан Сиринер. Той бе решен да създаде в региона нова държава, в която свободно и мирно да живеят кюрдите и други потиснати народи. Хамид го попита как би могъл да му помогне. Сиринер му каза, че най-добрият начин да отслабиш нещо, е да го подядеш отвътре. Той помоли младежа да стане онова, което най-силно мразеше. Трябваше да постъпи в сирийската армия. Заради опита му от фабриката го назначиха в свързочните войски.
В продължение на малко повече от десет години служи на сирийските си командири с привидна вярност и желание. И все пак през това време Хамид тайно съобщаваше на сирийските кюрди за придвижването на войските. Информацията му им помагаше да избягват стълкновения, да крадат припаси или да нападат патрули.
Сега го бяха натоварили с най-важната му задача. Трябваше да съобщи на командира на базата, че случайно е засякъл съобщение от турски кюрд. Мъжът бил сам от източната страна на антиливанската верига. Намирал се на около половин километър от село Зебдани, точно на сирийската граница. Очевидно, каза Хамид, е стоял там дълго време и е докладвал за действията на сирийските части. Капитанът даде на командира си точното му местоположение.
Командирът се усмихна. Несъмнено виждаше повишение за себе си и преместване в по-престижна база, ако успееше да открие кюрд, шпиониращ в полза на турците, и да го принуди да направи признания. Прати бойна група — дванайсет души с три джипа — със заповед да обкръжат и заловят кюрда.
Хамид вътрешно се усмихна. После си почина и провери дали мотоциклетът, който възнамеряваше да вземе, е зареден с гориво.
41.
Вторник, 14:18
Зебдани, Сирия
Махмуд поспа два часа и го събудиха. Той отвори очи и примижа към тъмното лице на фона на лазурното небе.
— Войниците наближават — каза Маджид Гадери. — Идват точно както ни каза Хамид.
— Слава на Аллах — отвърна той. Протегна се на тревата, после се изправи на крака. Свали манерката си, вдигна нагоре лице и напръска очите си с вода. После силно ги разтърка и погледна към Маджид.
Той бе братовчед на Валид и негов верен помощник. Бяха го инструктирали да не буди Махмуд, докато не наближи времето за нападение. Докато пътуваха през планинския проход, юношата беше мълчал и очите му все още бяха зачервени от сълзите, пролети за мъртвия му братовчед. Но сега, когато моментът бе настъпил, в тези очи гореше вътрешна сила и в гласа му се долавяше нетърпение. Махмуд се гордееше с момчето.
— Да вървим — каза.
Двамата пресякоха браздите, оставени от топящите се снегове, и внимателно заобиколиха големите камъни към позицията на ПКК.
Сред ниските върхове бяха разположени четиринайсет кюрдски снайперисти. Зад скалата под тях беше поставена радиостанция. Бяха запалили огън, който по-късно загасиха. Сирийците щяха да открият мястото. После, следвайки указанията, щяха да слязат от джиповете и да се скрият зад тях. Щяха да открият огън, за да може един от войниците да проучи лагера. И щяха да се окажат под смъртоносния кръстосан огън на кюрдите на петнайсет метра над тях. Първо щяха да бъдат убити онези, които се целеха към върховете. Докато другите се обърнеха нагоре, вече щяха да са мъртви. Беше важно да се стремят да застрелят в главата колкото могат повече сирийци. Надяваха се, че униформите им няма да се изцапат с кръв. Кюрдите имаха нужда от десет от тях.
Махмуд се присъедини към другите и заедно проследиха приближаването на джиповете. Вдигнаха оръжията си. Изчакаха, докато войниците слязат от колите и заемат позиция. Когато кюрдът кимна, снайперистите се прицелиха. При второто му кимване стреляха.
Мнозина от кюрдите на скалата ходеха на лов за диви гъски, глигани и зайци, за да хранят семействата си. И тъй като патроните бяха оскъдни, всички бяха свикнали да улучват от първия изстрел. С първия залп десет кюрди стреляха по най-близките до подножието на хълма войници, включително по онзи, който бе отишъл да огледа лагера. Девет от сирийците умряха на място. Десетият носеше каска и за да го свалят на земята, трябваше да пратят два куршума в гърлото му. Останалите войници вдигнаха глави нагоре. Те замръзнаха за миг, докато забележат нападателите си. И точно в този момент останалите кюрди откриха огън. Всички сирийци бяха повалени.