Извадил пистолета си, Махмуд поведе част от групата по склона. Всички войници бяха убити. Той махна на останалите на хълма и те побързаха да слязат при него. Съблякоха десет трупа и после нахвърляха убитите в един от джиповете. Облечени като редници от сирийската армия, десет кюрди се качиха на останалите две коли. Докато другите от отряда ликвидираха всички следи от схватката, Махмуд изтупа праха от полковнишките нашивки и поведе хората си през безводната равнина.
Тъй като и Турция, и Сирия бяха затворили границите си за туристи и пътници, магистралата M1 беше сравнително пуста. Когато излязоха на модерния път, Махмуд и деветчленната му група поеха на юг за двайсет и пет минутното пътуване до Дамаск… и към края на повече от осемдесетгодишните си страдания.
42.
Вторник, 13:23
Тел Неф, Израел
Старши сержант Вилнай и полковник Брет Огъст се намираха в бетонната подземна радиозала вече повече от час. През по-голямата част от това време двамата разглеждаха на компютърния екран подробни въздушни карти на Бекаа. Чернокосата радистка Гила Харарит чакаше връзка с Фалах.
Няколко минути преди това при тях беше дошъл командирът на базата майор Матон Яркони. Ветеранът от войната Йом Кипур през 1973 година имаше лице на бик. Беше нисък, но с яко телосложение. Огъст бе чувал, че обича да играе футбол. Когато пристигна, майорът започна да обсъжда пълната бойна готовност, обявена в Израел, когато Сирия прати войски на север. В случай на война израелците бяха готови да помогнат на Турция.
— Нито Израел, нито НАТО могат да си позволят да оставят войнстващите фракции да разкъсат Турция на части — каза майор Яркони. — НАТО се нуждае от преграда срещу ислямските фундаменталисти. Като Сирия и Израел се нуждае от вода. Струва си да се включим в тази евентуална война, за да запазим държавата непокътната.
— Какво ще е поведението на НАТО? — попита Вилнай.
— Току-що разговарях с генерал Кевин Бърк в Брюксел — отвърна Яркони. — Освен засиленото американско военно присъствие в Средиземноморието войските на НАТО в Италия са приведени в бойна готовност втора степен.
— Умен ход — рече Огъст. — Преди да постъпя в „Страйкър“, служих в частите на НАТО в Италия. Обзалагам се, че обявяването на бойна готовност втора степен цели да принудим Гърция най-после да определи на коя страна е. Или заедно със съюзниците си от НАТО ще помогне за защитата на Турция, или трябва да се присъедини към Сирия. А ако Гърция застане на страната на Сирия, италианският ботуш ще ги изрита право по задника.
Старши сержант Вилнай бавно поклати глава.
— Близкият Изток е пред война, а НАТО се разцепва. Светът прекалено много се е разделил.
— Доизясни се — мрачно изрече полковникът.
— Една държава се съюзява с друга, но фракциите в тези държави съчувстват на фракции в други страни. Скоро вече няма да има държави.
— А само особени интереси. Свят на враждуващи диктатори и алчни царе.
В този момент на пулта светна червена лампичка. Радистката напрегнато се заслуша, докато дигиталното записващо устройство приемаше съобщението. То се състоеше от два кратки и два продължителни сигнала. Последва повторение, след което предаването завърши.
Радистката свали слушалките си и се обърна към компютъра до радиостанцията.
— Е? — нетърпеливо попита Яркони.
— Това е кодиран сигнал за спешност — отвърна младата жена и пусна записаното съобщение направо на компютъра. На монитора се появи разшифровката: «Пленниците са тук. Приближава вражеска група. Опитвам се да избягам».
— Значи са го открили — каза майорът.
Единствената промяна в поведението на Огъст беше стисването на челюстта му. Той не бе от хората, които дават израз на чувствата си.
— Има ли начин пак да се свържем с него?
— Малко е вероятно — отвърна Вилнай. — Ако е в опасност, Фалах ще изостави радиостанцията. Не може да си позволи да го хванат с нея. Ако смята, че може да избяга от преследвачите си, ще се опита да го направи. В случай, че успее, навярно ще се върне при апарата. Ако реши, че няма шанс, ще използва кюрдската си самоличност и ще се представи на ПКК като потенциален нов боец.