Но нещата не стояха така. Макар да беше международен град, Дамаск все пак си оставаше столица, чиито лидери имаха друга цел. Да подчинят съседните държави на сирийската власт.
Срещата с президента щеше да се състои в сърцето на Стария град, в двореца, построен през 1749 година от губернатор Асад ал-Азем паша. Това отчасти се дължеше на съображения за сигурност. По-лесно можеха да охраняват президента зад все още яките стени на Стария град. Това също трябваше да напомня на гражданите, че независимо дали са съгласни с президента си, сириец управляваше в дворец, издигнат от османски губернатор. Техни врагове бяха чужденците.
В по-голямата си част това бе пропаганда и параноя. Но по ирония на съдбата днес се оказваше вярно. Както се беше изразил Боб Хърбърт, когато Худ се свърза с Оперативния център от посолството, „Това е като спрял часовник, който показва точно времето два пъти на ден“. Днес врагове бяха турските и сирийските кюрди.
Хърбърт каза още, че агентите в Дамаск са съобщили за раздвижване сред кюрдския подземен свят. Тази сутрин от 8:30 часа повечето от тях започнали да напускат петте си къщи и се пръснали из града. Сирия им позволявала да държат тези къщи, в които да разработват действията си срещу турците. Малко преди пладне, когато осъзнали, че е възможно да има заговор, организиран от обединените кюрди, сирийските сили за сигурност отишли там. Не открили никого. Хората на Хърбърт успели да останат с групата от четирийсет и осем кюрди. Всички били в околността на Стария град. Някои седели по бреговете на река Барада, минаваща покрай североизточната стена. Други отишли на мюсюлманското гробище откъм югозападната стена. Никой от кюрдите не влязъл в самия Стар град.
Хърбърт му каза, че не е съобщил тази информация на сирийците поради две причини. Първо, това спокойно можело да разкрие собствените му разузнавателни източници в Дамаск. Второ, можело да предизвика паника сред кюрдите. Ако срещу президента бил организиран заговор, той щял да е насочен само срещу него и приближените му. Ако кюрдите се принудели да действат преждевременно, по улиците можело да избухнат престрелки, в които да загинат мирни граждани.
Худ не си направи труда да казва на Хърбърт, че може да е един от онези около сирийския президент.
Автомобилът на посолството влезе в югозападната част на Стария град. Четиристотин и петдесет метров участък от стената тук липсваше и районът плътно се охраняваше. По някогашната линия на стената бяха подредени един до друг джипове и само по средата имаше оставено пространство от петдесетина метра. Там пък бяха разположени десетки войници, всички въоръжени с пистолети „Макаров“ и автомати „Калашников“. Те проверяваха международните паспорти на туристите и картите за самоличност на местните жители.
Жилав ефрейтор спря лимузината на посланика. Той взе паспортите им, после се свърза с двореца по радиостанцията си. След като получи одобрение за всеки от пътниците, войникът ги пусна да минат. Преди да продължи нататък, шофьорът изчака да проверят и колата на охраната зад тях. Те поеха на североизток по улица „Ал-Амин“, завиха наляво и после надясно по „Сук ал-Базурийе“. Минаха покрай най-старата обществена баня в Дамаск „Хамам Нур ал-Дин“, както и покрай прочутия с деветте си купола хан на Асад паша, бивша резиденция на губернатора, построил двореца.
Самият дворец се намираше точно на югозапад от Голямата или Умеядската джамия. Наречена на името на мюсюлманите, възстановили я в началото на осми век, джамията е изградена върху развалините на древен римски храм. Преди три хиляди години на мястото се издигало светилище, посветено на Хадад, арамейския бог на слънцето. Макар и опожарявана, и неведнъж подлагана на нападения през вековете, джамията все още е там и е едно от най-свещените места на исляма.
Дворецът бе не по-малко внушителен от Голямата джамия. Три отделни крила заобикаляха огромния двор, тиха градина с малко езерце и многобройни цитрусови дървета. В едното крило се помещаваха кухнята и прислугата, в другото се посрещаха гостите, а в третото живееше президентът. В южната част на двореца се намираше открита за посещение просторна зала с мраморен под и стени и с голям фонтан.
Обикновено дворецът бе отворен за посещение. Забранен бе достъп само до частните апартаменти на президента, когато идваше тук. Днес беше затворена цялата сграда и районът се охраняваше от личните сили за сигурност на сирийския лидер.