След като паркираха колата откъм северозападната страна на двореца, агентите на АДС бяха отведени в помещение за охраната, докато посланикът и спътниците му бяха съпроводени до голяма зала за приеми нататък по коридора. Тежките завеси бяха спуснати. Кристалният полилей ярко светеше. Стените бяха облицовани с ламперия от тъмно дърво с резбовани религиозни мотиви. Мебелировката бе богато украсена. По средата на стената срещу вратата се виждаше огромен mahmal или павилион, в който се пазеше многовековен препис на Корана. Предназначен да се носи на гърба на камила, павилионът беше покрит със зелено кадифе, бродирано със сребро. Най-отгоре имаше голяма златна топка със сребърни ресни. Златото бе истинско.
Японският посланик Акира Серизава вече беше пристигнал заедно с помощниците си Кийоджи Накаджима и Масару Онака. Сивокосият съветник на президента Азиз Азизи също бе тук. При влизането на американците японците любезно се поклониха. Азизи широко се усмихна. Посланик Хавлис поведе групата си напред и се ръкува с всеки един от мъжете. Представи Худ, доктор Насър и Уорнър Бикинг. След това отведе японския посланик настрани. Все още усмихнат, Азизи се обърна към останалите американци. Носеше очила с черни рамки и имаше добре поддържана козя брадичка. В ухото му се виждаше бяла слушалка, кабелът на която дискретно минаваше по яката, за да изчезне под бялото му сако.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас — на отличен английски произнесе той. — Но съм чувал единствено на прочутия доктор Насър. Неотдавна прочетох книгата ви „Съкровище и печал“ за стария керван за Мека.
— Правите ми чест — с леко навеждане на глава отвърна египтянинът.
Сириецът не преставаше да се усмихва.
— Наистина ли смятате, че бедуините биха нападнали кервана и че биха оставили двайсет хиляди души да умрат в пустинята, ако не са били подтикнати от отчаяние и глад?
Насър леко повдигна глава.
— Бедуините от онова време и на онова място са били алчни варвари. Гладът няма нищо общо със злодействата им.
— Ако моите предци от осемнайсети век са били алчни варвари, както твърдите вие — отвърна Азизи, — това е защото са били потискани от османските турци. Потисничеството е могъщ подтик.
Бикинг дъвчеше вътрешната страна на бузата си. После спря и погледна сириеца.
— Колко могъщ? — попита.
Азизи продължи да се усмихва.
— Стремежът към свобода може да накара крехките стъбла на тревата да разцепят настилката или корена. Много могъщ, господин Бикинг.
Худ не беше сигурен дали слуша историческа дискусия, прогноза за бъдещи събития или и двете неща едновременно. Азизи се държеше като котка на ограда и Насър изглеждаше така, сякаш търси обувка, която да запрати по нея. Съветникът на президента се извини и отиде да посрещне пристигналата руска група.
— Някой би ли ми казал какво стана току-що? — попита Худ.
— Току-що се сблъскаха векове на етническа вражда — отвърна Бикинг. — Египтянин срещу бедуин. Господин Азизи е хамазриб, обзалагам се. Способен да се приспособява към чужди култури, но много, много горд.
— Прекалено горд — измърмори Насър. — Сляп за истината. Неговият народ наистина има жестока история.
— Враговете им определено смятат така — през смях отвърна Бикинг.
Худ крадешком хвърли поглед към Азизи, който бе отишъл да посрещне руснаците. При пристигането на групата на Хавлис не беше направил това.
— Дали малката му реч за свободата не е предупреждение за кюрдите? — бързо попита той.
— Бедуините и кюрдите са яростни врагове — отвърна Бикинг. — Не биха си помагали помежду си, ако искаш да кажеш това.
— Не искам да кажа това. Сам видя как се държа с доктор Насър. Може би посланик Хавлис е прав, като каза, че е възможно да ни използват за примамка.
— Също е възможно това да е проява на параноя — отбеляза Бикинг.
— Посланиците винаги са параноици — каза Насър.
След като бяха представени на четиричленната руска група, Азизи съобщи, че президентът скоро ще дойде при тях. После се обърна и даде знак на един от прислужниците, който стоеше на прага. Човекът махна с ръка на някого, който не се виждаше. Худ за миг си представи как нахлуват терористи с полуавтоматични пушки и повалят всички им. После с облекчение видя, че в залата влизат прислужници в ливреи с подноси в ръце.