Молитвите се състояха от неколкоминутни индивидуални цитирания на Корана и размисъл. После се върнаха в колите. След малко вече се движеха на североизток към древното градче. Ибрахим се замисли. Тяхната каравана беше само едно от неизброимите превозни средства, минали по този път от възникването на цивилизацията. Всяко бе имало собствен облик и цел на пътуване. Почувства се техен приемник и същевременно съвсем незначителен. Защото всяка следа бе останала не повече от миг в непостоянните пясъци на Ал-Гезира.
Минаха бързо през Ел-Камишли. Ибрахим не обърна внимание на древните минарета и многолюдния пазар, нито на турците и сирийците, които свободно общуваха в този граничен град. Мислеше си за мисията и вярата — не като две отделни неща, а като едно цяло. Припомни си какво е написано в Корана за Деня на Страшния съд и за последното изпълнение на Божието предупреждение и обещание. Представяше си как онези, които живеят според свещените слова и повели, ще отидат при останалите правоверни в примамливите девствени полета на Рая, а другите ще бъдат подложени на вечни мъки в Ада. Именно това убеждение го вдъхновяваше да направи онова, за което беше призван.
Потокът от коли се насочи към турската граница. Младият мъж отвори прозореца.
От двете страни на граничната бразда бяха постовете — сирийски и турски. Пред всяка будка имаше бариера, а разстоянието между тях беше трийсет метра. Пътят откъм сирийската страна бе обрасъл в бурени, а откъм турската — чист.
Колата на Валид се движеше пред караваната. Той показа визите и паспортите. Граничният служител ги прегледа и направи знак на въоръжения пост до него да вдигне бариерата.
Ибрахим започна да усеща бремето на съдбата върху раменете си. Той имаше определена цел, избрана от Валид. Но имаше и лична мисия. Той беше кюрд, един от номадите, които населяваха платото и планинските райони на Източна Турция, Северна Сирия, Североизточен Ирак и Северозападен Иран.
От средата на осемдесетте множеството кюрдски партизански отряди, действащи в Турция, се бореха да отхвърлят потисничеството на турците, които се страхуваха, че кюрдската автономия ще доведе до нов и враждебно настроен Кюрдистан, разположен върху земи на Турция, Ирак и Иран. Това не беше религиозен, а езиков и политически въпрос.
През 1996 тази необявена война отне двайсет хиляди човешки живота. Дотогава Ибрахим стоеше настрана, но нещата се промениха, когато водата започна да намалява и добитъкът да умира от жажда заради турската дейност в тези райони. Макар да бе служил в сирийските военновъздушни сили като техник, той нямаше опит като военен. Вярваше в учението на Корана за мир и съгласие, но същевременно чувстваше, че Турция задушава неговия народ, а един геноцид не можеше да остане безнаказан.
През двете години на членството му в групата, съставена от единайсет души, работата стана от съществено значение. За него актовете на тероризъм и саботаж в Турция вече не бяха само въпрос на отмъщение. Както Валид бе казал, Аллах щеше да реши дали някога ще има нов Кюрдистан. А през това време бунтовническите действия бяха начин да се напомня на турците, че кюрдите са твърдо решени да бъдат свободни, независимо дали имат своя родина или не.
Обикновено двама-трима души се промъкваха нощем в страната, изплъзвайки се от граничните патрули, и изваждаха от строя някоя електроцентрала или тръбопровод, или застрелваха няколко войници. Но сегашната мисия беше различна. Преди два месеца турските войски се бяха възползвали от пролетното затопляне и едностранното прекратяване на огъня, за да започнат атака срещу кюрдските бунтовници. През трите дни на безмилостната битка бяха убити повече от сто кюрдски борци за свобода. Целта на нападението беше да усмири западните райони, преди Турция да насочи вниманието си на изток. Там териториалните спорове с Гърция, както и напрежението между християнска Атина и ислямска Анкара се задълбочаваше все повече.
Валид и Кенан Демирел, водачът на турските кюрди, бяха решили, че последната агресия няма да остане безнаказана. И ударът няма да бъде малък. Задачата щеше да бъде поверена на екип, който да се промъкне незабелязано през границата, да проникне смело в страната и да покаже на врага, че потисничеството и предателството няма да бъдат търпени.