— Две!
— Зная — отвърна Фил. — Виждал съм ги как действат. Трябва да се предам.
— Три!
Мъжът докосна ръката му.
— Ще те убият!
— Четири!
— Може би няма — каза и бавно и болезнено се изправи. — Все още имат нужда от мен. — Погледна нагоре. Копелетата брояха прекалено бързо. — Ранен съм! — извика. — Идвам!
— Пет!
— Не, почакайте! — изкрещя американецът. — Казах…
Изведнъж отгоре изригна кръв и на фона на синьото небе се очертаха тъмни пръски.
— Не! — повторно извика той и лицето му се изкриви, когато Мери Роуз се свлече на колене и кръвта й потече към тях. — Господи, не!
49.
Вторник, 15:35
Дамаск, Сирия
Подът на помещението за охраната на двореца беше хлъзгав от кръв.
Агентите от АДС бяха мъртви. А също двучленната и съответно тричленната охрана на японския и руския посланик. Бяха застреляни в малката тъмна стая без прозорци с две табуретки и голям полегат пулт, състоящ се от двайсет малки черно-бели телевизионни монитора. Екраните показваха пълен хаос около почти всички входове и стаи.
Мъжът, който вероятно ги беше застрелял, служител от дворцовата охрана в синя униформа, също лежеше мъртъв. На пода до него беше паднал автоматът му. В челото му имаше две дупки от куршуми. Един от руснаците бе успял да извади пистолета си и да го застреля.
Пол Худ не искаше да се бави тук. Провери дали някой от мъжете не показва признаци на живот. Всички бяха мъртви. Остана на четири крака и подаде глава в коридора. Отвсякъде се разнасяха изстрели. Вече не бяха толкова приглушени. Макар и само на петдесетина метра, приемната зала му се струваше невероятно далеч. Външната врата в противоположната посока бе много по-близо. От тактическа гледна точка щеше да е далеч по-разумно, ако успееше да ги доведе тук.
Тогава си спомни за клетъчния телефон на Уорнър Бикинг.
Върна се обратно в стаята. И двамата агенти от охраната имаха клетъчни телефони. Единият беше прострелян от куршумите. Другият се бе счупил при падането. Худ се огледа.
«Това е стая за охраната, по дяволите! — каза си. — Трябва да имат телефон.»
Прокара ръце по пулта. Наистина имаше. Беше скрит до най-долния монитор отдясно. Вдигна слушалката, върху която светеха цифрите. Стисна я в треперещата си ръка и набра номера на Бикинг, но той навярно все още разговаряше с Оперативния център. Худ се зачуди дали на някой друг в историята му се е случвало да чака насред кипящата битка, за да се обади по телефона.
Върна се да погледа мониторите, докато линията се освободи. Бикинг вдигна след второто иззвъняване.
— Да?
— Уорнър, Пол е.
— Господи боже! — нервно се изсмя той. — Надявах се да не е някоя грешка. Какво откри?
— Всички тук са мъртви. Някакви вести от Оперативния център?
— Казаха ми да почакам, докато се опитат да ни пратят хора — каза Бикинг. — Последно разговарях с Боб. Подготвяли нещо, но не можел да ми съобщи какво.
— Навярно се е страхувал, че подслушват връзката. — Поклати глава. — В момента обаче наблюдавам мониторите и не виждам никой да отива… почакай.
Проследи група мъже, вероятно сирийска бойна част, които се движеха по един от коридорите.
— Какво става? — попита Бикинг.
— Не съм сигурен, но ми се струва, че армията пристигна.
— Къде?
— Като че ли в другия край на коридора, в който съм аз.
— По-близо до нас ли?
— Да.
— Дали не би трябвало да изляза и да ги посрещна?
— Мисля, че не — отвърна Худ. — Очевидно са се насочили точно към вас.
— Навярно имат заповед да изведат навън посланиците — предположи Уорнър. — Може би е най-добре да се върнеш тук.
— Може би.
Стрелбата в другия край на коридора, в посока, противоположна на приемната зала, се усилваше. Скоро бунтовниците щяха да стигнат до офиса на охраната.
Худ продължи да наблюдава мониторите. Войниците не проверяваха в други стаи, нито пък се пазеха от нещо. Вървяха напред с изненадваща увереност. Или просто бяха смели, или нямаха представа колко опасно е положението. Или пък не се страхуваха от нападение.
В служебните му задължения влизаше постоянно да допуска заговори. Една от основните функции на Оперативния център беше винаги да си задава въпроса „Ами ако?“, когато се сблъскаше с убийство, извършено от самотен атентатор, или с бунт на слаба до този момент фракция. Той не бе параноик на тема конспирации, но не беше и наивен.