Той вдигна автомата на равнището на кръста си и притисна пълнителя до бедрото си. Прицели се ниско, изскочи в коридора и стреля към пода точно в краката на командира. Худ се сепна, когато гилзите полетяха към него, но продължи да натиска спусъка. Мъжете нататък по коридора заотстъпваха. Тримата, които се приближаваха към него, се хвърлиха към стената, скриха се зад голям бронзов кон и отвърнаха на огъня.
Худ престана да стреля и се приведе зад касата на вратата. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели от стискане на приклада. Дишаше бързо и сърцето му биеше още по-силно. Войниците също спряха стрелбата. Усещаше автомата в ръцете си лек — пълнителят беше почти празен. Взе окървавения пистолет от пода и го провери. Имаше седем-осем патрона.
Худ знаеше, че няма много време. Трябваше да се върне в коридора и отново да стреля, като този път се прицелеше по-високо. Хвърли поглед към монитора. Командирът и хората му чакаха. Към тях се бе присъединила шайка въоръжени сирийци. Водачите и на двете групи се съвещаваха. Той знаеше, че трябва да действа.
Приближи се до касата на вратата и протегна напред и двете оръжия. Не се чувстваше като Джон Уейн, Бърт Ланкастър или Гари Купър. Беше просто уплашен дипломат с оръжие в ръце.
„Те са отговорни за смъртта на мъжете в тази стая“ — каза си и се заслуша. Навън не се долавяше никакво движение. Като задържаше дъха си, този път той вдигна оръжието на равнището на бедрото си и изскочи в коридора.
И спря, оказал се лице в лице с един от войниците, който притисна дулото на пистолета си под брадичката му.
50.
Вторник, 15:37
Долината Бекаа, Ливан
Преди да постъпи в «Страйкър», сержант Чък Грей беше ефрейтор в елитната антитерористична група «Делта». Отначало го бяха пратили на обучение във форт Браг като обикновен редник. Но двете специалности му позволиха само за няколко месеца да се изкачи по йерархията до редник първи клас и сетне до ефрейтор.
Първата му специалност бяха скоковете от голяма височина с ниско разтваряне на парашута. Както отбелязваше командирът му във форт Браг в препоръката си за произвеждането му в редник първи клас: „Този човек може да лети“. Грей притежаваше способността да разтваря парашута си ниско и да се приземява по-точно от всеки друг войник в „Делта“. Той го отдаваше на изключителната си чувствителност към въздушните течения. Освен това смяташе, че много му помага втората му специалност.
Тя беше стрелбата. Както пишеше покойният подполковник Чарлс Скуайърс в настойчивата си препоръка до Майк Роджърс да го приеме в „Страйкър“: „Ефрейтор Грей не е просто точен стрелец, генерале. Той улучва десетката точно в средата“. В доклада не се отбелязваше, че Грей също може да издържа без да мига колкото време е необходимо. Бе развил това си умение, когато разбра, че е нужно само едно трепване на окото, за да пропусне „ключалката“, както го наричаше той. Краткият миг, в който целта ти е в съвършена позиция за попадение.
Покатерил се на върха на едно от дърветата няколко секунди преди това, той гледаше през телескопа „Редфийлд“ с дванайсетократно увеличение, монтиран на 7.62-милиметровата му снайперистка пушка „Ремингтън М-401“. Двайсет секунди бяха изминали, откакто терористът излезе от пещерата, притиснал дулото на пистолета си до главата на Мери Роуз Мохали. Двайсет секунди бяха изминали, откакто полковник Брет Огъст му нареди да повали обекта. През това време Грей не само беше наблюдавал всичко, което ставаше, но и внимателно слушаше през слушалките, включени в двайсетсантиметровата параболична антена. Тя бе завързана на един от клоните до него и му даваше възможност ясно да чува всичко в района около празния РОЦ.
Във всяка операция за спасяване на пленници настъпва момент, в който снайперистът извършва онова което трябва по-скоро от емоционални, отколкото от професионални подбуди. Трябва да се отнеме човешки живот, за да се спаси животът на пленник. Това не е точка на необратимост — такива ситуации са променливи и винаги трябва да си готов да се оттеглиш. Но трябва и да успокоиш съвестта си. Ако не умрат противниците — бързо и безболезнено — може да загине някой невинен. Други възможности няма. Нещата не се разглеждат като цяло, не става дума за живота в каузата на терористите. В този момент снайперистът е обхванат едва ли не от свръхестествено спокойствие. Последните секунди преди да стреля са мигове на хладна и ужасяваща решителност. Първите секунди след това са мигове на също толкова безстрастно одобрение със съвсем слаби нотки на професионална гордост.