— Да, сър — отвърна той и започна да се катери към големия клон, от който ясно можеше да вижда над другите дървета.
Докато се изкачваше, чу, че радиостанцията на редник Иши Хонда сигнализира. Радистът отговори, послуша няколко секунди, после остави уреда включен.
— Сър — спокойно каза Хонда. — Съобщение «В» от кабинета на господин Хърбърт.
Съобщение «В» означаваше „Внимание!“. Макар че обикновено следваше заповед за незабавна евакуация, Грей продължи да се катери.
— Казвай — нареди полковникът.
— Господин Хърбърт съобщава, че преди седем минути от „Питсбърг“ е изстрелян „Томахоук“. Ракетата ще достигне РОЦ след двайсет и пет минути. Препоръчват да се изтеглим.
— Препоръчват, но не ни заповядват.
— Не, сър.
Командирът кимна.
— Редник Джордж.
— Сър?
— Дай им да разберат на онези копелета.
51.
Вторник, 15:38
Дамаск, Сирия
Когато притиснаха револвера под брадичката му, Пол Худ не видя живота си да минава като на лента пред очите му. Докато другите двама мъже го обезоръжаваха, той беше обзет от почти сънливо лекомислие. Може би така разумът му се опитваше да се справи с шока? Но съзнанието му остана достатъчно ясно, за да се запита какво, по дяволите, си е мислил, като е решил да се изправи срещу терористите. Худ бе чиновник, а не военен. И мислите му бяха толкова заети с командира на групата — къде отива и какво се готви да направи — че изобщо забрави за мъжа, който пълзеше край стената. Както обикновено Майк Роджърс беше прав за тези неща. Войната, често казваше той, не прощава никому.
Терористите отстъпиха назад с пистолетите му. Единият се обърна. Американецът видя, че командирът повежда хората си напред. В поведението на противника му нямаше самодоволство или триумф. Когато спря до вратата и погледна нататък по коридора, мъжът кимна. Терористът, който го пазеше, се обърна и каза нещо на войника пред Худ. Войникът изсумтя и погледна към него. За разлика от командира си се усмихна.
Худ затвори очи и мислено се сбогува със семейството си. В устата му се бе събрала слюнка. Искаше му се да може да преглътне, но притиснатата цев на пистолета му пречеше. Не че имаше значение. След миг никога вече нямаше да преглъща, да се усмихва, да затваря уморено очи или да сънува…
В коридора отекна изстрел и той се сепна. Чу висок стон и отвори очи. Мъжът, който допреди малко стоеше пред него, сега лежеше на пода, хванал лявото си бедро. Докато американецът гледаше удивен, паднаха и другите двама. В краката и кръста им зееха грозни дупки от куршуми. И двамата бяха мъртви.
Погледна към коридора и видя, че групата от дрипави сирийци се приближава. Бяха въоръжени до зъби, с пъстри роби и напрегнати лица. Докато Худ стоеше изненадан, че е останал жив и не знаеше какво да прави, кюрдският командир замръзна на място. Хората му спряха зад него. Бяха само на няколко крачки от вратата на приемната зала. Командирът погледна към тримата си войници на пода, после се обърна и започна да вика нещо на сирийците.
Забравен за миг, Худ се шмугна обратно в стаята на охраната. И веднага съжали, че не се е сетил да вземе някой от пистолетите на убитите терористи. Но вече беше прекалено късно и поне бе жив. Както се казваше на борсата, мечките и биковете могат да успеят. Но не и свинете.
Побърза да вдигне телефона.
— Там ли си, Уорнър?
— Разбира се! — отвърна той. — Какво става?
— Не съм сигурен — каза Худ. — Сирийците току-що застреляха неколцина войници.
— Страхотно…
— Възможно е — прекъсна го Худ. — Продължавам да смятам, че те не са тук, за да ни помогнат. Можеш ли да чуеш какво казва командирът им?
— Почакай да се приближа — рече Бикинг. Върна се минута по-късно. — Пол? Казва се Махмуд ал-Рашид и иска да знае какво правят сирийците. Очевидно вече им е казал, че е кюрдски лидер, а не войник от сирийската армия.
— Какво му отговориха сирийците?
— Нищо.
Пол погледна към монитора.
— Уорнър, имам предчувствие, че тези сирийци не са помислили кюрдите за войници. Според мен отлично знаят какви са.
Махмуд отново извика.
— Какво казва сега? — попита Худ.
— Заповядва им да се представят. Освен това иска да се погрижат за мъжете, които са застреляли.
Докато наблюдаваше екрана, сърцето му затуптя по-бързо.