— Махмуд вдига пистолета си — каза той. — Уорнър, залагам живота си, че те не са на негова страна.
— Може да са от президентските сили за сигурност — предположи Бикинг. — Отдавна трябваше да са тук.
— Не зная. Виж, Уорнър, свържи се пак с Оперативния център и им обясни какво става. Питай ги дали знаят нещо за организиран контраудар.
— Нямаше ли да ми кажат, ако беше така?
— Не и по открита линия. Но сега секретността не е от значение.
Махмуд замълча. Последва съвсем кратка тишина. После сирийците внезапно отстъпиха няколко крачки назад и като един откриха огън по главната част от кюрдската група.
— Мамка му! — изкрещя по телефона Бикинг. — Пол, нищо не чувам. Много е шумно!
Неколцина от войниците на Махмуд бяха повалени на земята, преди да успеят да реагират. Самият командир не можеше да стреля, защото му пречеха собствените му хора. Вместо това даде знак на оцелелите да се оттеглят. Докато тичаха, той прикриваше отстъплението им и отблъскваше сирийците със стрелба от пояс. Неколцина от тях бяха отхвърлени по гръб, но сигурно носеха бронирани жилетки, защото отново се изправиха. Кюрдът обаче нямаше жилетка. Очевидно беше пронизан от няколко куршума, преди да се обърне и да залитне към приемната зала. Веднага щом се обърна, стрелбата замлъкна. Сирийците отново се втурнаха напред.
Когато настана тишина, Пол се върна на телефона.
— Уорнър, забрави за Оперативния център. Скрий се. Кюрдите ще се появят след секунда!
Отговор не последва.
— Направи го веднага, Уорнър! — заповяда Худ. — Уорнър, чуваш ли ме?
— Чувам те — отвърна той. — Но може би мога да направя нещо…
— Не можеш — прекъсна го, — освен да си скриеш тъпия задник!
Продължаваше да наблюдава монитора, когато в приемната зала влязоха петима кюрди, последвани от ранения си командир. Американецът не каза нищо повече. Ако Бикинг бе успял да се скрие някъде, гласът на Худ по телефона щеше да го издаде. Той остави слушалката до себе си и продължи да гледа екрана.
Докато чакаше, чу нови изстрели точно пред неговата врата и видя, че някой се приближава по коридора. Обърна се точно в момента, в който готвещият се преди малко да го убие терорист пропълзя в стаята, легнал по гръб и гърчещ се като червей. Той се извъртя по хълбок, лицето му се сгърчи от болка и после се сви на топка. В гърдите му зееха три кървави дупки. Известно време мъжът тежко дишаше. Накрая спря. Лицето му не се отпусна дори след смъртта.
На Худ му се пригади.
Секунда по-късно един от сирийците прескочи трупа. Мъжът беше едър, около метър деветдесет и пет и с голяма черна брада. На главата си носеше бяла кафая. Парабелът в ръката му леко димеше и на гърдите на якето му в цвят каки се виждаха две дупки от куршум. Застанал на вратата, той изпълваше касата.
— Ти ли си Худ? — попита сириецът. Мощният му глас сякаш излизаше от пещера.
— Да.
Мъжът ритна настрани пистолета, принадлежал на убития кюрд. Оръжието се завъртя в локва кръв.
— Вземи това — каза и забради лицето си с кърпата. — Използвай го, ако се наложи.
Худ взе пистолета.
— Кой си ти?
— „Миста'аравим“ — отвърна мъжът. — Ти остани тук.
— Искам да дойда с теб.
Човекът поклати огромната си глава.
— Казаха ми, че господин Хърбърт лично ще ме изрита по задника, ако с теб се случи нещо. — Извади от дълбокия джоб на панталоните си нов пълнител и презареди парабела си.
— Ами другите? — попита американецът.
— Потърси тук видеозаписи. Ако намериш, вземи ги.
— Добре. Но посланикът, колегите ми…
— Аз ще се погрижа за тях — прекъсна го мъжът — и ще се върна за теб. — С тези думи се обърна и се отдалечи по коридора.
От другите части на двореца внезапно се разнесоха залпове. Като се изключеха тежките стъпки на сириеца, в тяхното крило беше обезкуражително тихо.
Худ застана пред монитора и видя, че едрият мъж се връща при другите, „Миста'аравим“ бяха израелски командоси под дълбоко прикрие като араби. Хърбърт имаше много тесни контакти с израелската армия и навярно бе помолил за помощ. Ето защо агентът искаше той да потърси видеокасети — не трябваше да оставя запис на лицето му.
Петимата мъже стояха покрай стената от двете страни на вратата на приемната зала. Бяха разделени на две групи и залепяха нещо на мраморните стени. Худ предположи, че е С-4. Щяха да използват пластичния експлозив, за да отвлекат вниманието на кюрдите и в същото време да направят отвор, през който да могат да стрелят.