Той започна да търси записите. В един от шкафовете под пулта откри два видеокасетофона и извади касетите. После изруга.
Това не бяха единствените записи на „Миста'аравим“. Бяха ги видели и кюрдите. Ето защо трябваше да умрат. И за да са абсолютно сигурни в това, командосите навярно щяха да направят залата на решето, преди да влязат вътре. Израелците действаха така. Понякога доброто трябваше да се жертва наред със злото в полза на останалото.
Но Худ не действаше така. Взе слушалката.
— Уорнър — прошепна американецът, — ако можеш да ме чуеш, остани на мястото си. Струва ми се, че скоро ще стане адски…
Миг по-късно адът наистина настана. Алабастровите стени от двете страни на вратата избухнаха на височината на кръста и до отворите застанаха маскирани израелци. Когато кюрдите откриха огън срещу тях, по-бързите, по-мощни израелски автомати им отвърнаха като един със смъртоносен глас.
52.
Вторник, 15:43
Долината Бекаа, Ливан
Когато видя пръските кръв, Фил Катцен започна да проклина кюрдите. Без да обръща внимание на острата болка в хълбока си, запълзя нагоре по склона към пътя.
Фалах остави пистолетите си на земята. Прегърна го през кръста и го задържа.
— Чакай! — извика младежът. — Чакай! Нещо не е…
Фил притисна чело до сухата пръст.
— Те я убиха. Застреляха я, без да се колебаят! — Удари с юмруци по земята.
— Не мисля така — възрази Фалах. — Шт… струва ми се, че я чувам.
Катцен притихна. Чу превключване на скоростен лост — РОЦ потегляше. После от скалния перваз се разнесе проплакване.
— Мери Роуз? — гласно се зачуди той. Освен хлипането беше настанала пълна тишина. Той погледна към Фалах. — Щом тя е жива, нещо трябва да се е случило с мъжа, който се готвеше да я застреля.
— Прав си — отвърна израелецът. Взе пистолетите си. — Навярно кръвта, която видяхме, е негова.
— Но как? Не разбирам как би могъл да избяга някой от другите пленници. Онези ями бяха покрити с железни решетки.
— Никой не е избягал — каза Фалах. — В противен случай наоколо щеше да има викове и суетня. А сега нищо не помръдва. — Погледна на юг и присви очи. — Ако са застреляли кюрда, трябва да са го отнесли. Изключих радиостанцията преди час. Това е достатъчно време за бързо взимане на решение за спасителна операция.
„Страйкър“ — помисли си Катцен и проследи погледа на другия мъж.
Преди да успее да огледа дърветата, някой извика отгоре. Викаше на английски и заплашваше да убие трима заложници.
— Не приказва на нас — рече Фалах. — Някой е убил кюрда. Говорят на него.
— Ако това е вярно — каза Катцен, — РОЦ може да засече всеки в района.
— Не можем да направим нищо за това — отвърна израелецът. Той се прехвърли през учения и му подаде единия пистолет. — Ти остани тук. Ще се опитам да ги открия и да ги предупредя…
Преди да успее да каже нещо повече, от югоизток се разнесе слабо изпукване, последвано от свистене. Катцен вдигна поглед и видя малка черна ракета, която се носеше към пещерата. Секунди по-късно излетя втора, сетне — трета. Те избухнаха една след друга, вдигайки гъсти, медни на цвят облаци.
— Неофосген! — възкликна ученият.
— Какво? — попита Фалах.
— Нов задушлив газ. Предизвиква подобен на астма ефект за около пет минути. Имат го единствено в „Страйкър“.
Газът изглеждаше неподвижен като памук. След секунди течното съдържание се изпари, а останалият дим попи в земята. Краищата на влажното петно запълзяха към склона, после започнаха да се спускат надолу. Мъжете видяха, че Мери Роуз пада напред. Тялото й увисна от перваза и тя остана да лежи, като се мъчеше да си поеме въздух.
— Хайде — каза Катцен. — След около две минути облакът ще побелее и ще стане безвреден. Може да успеем да измъкнем нашите, преди кюрдите да се съвземат.
— Не — възрази Фалах. — Ти оставаш тук. Счупените ти ребра ще забавят и двама ни.
— Мамка му. Тогава ще се погрижа за Мери Роуз.
Фалах се съгласи и запълзя нагоре по склона. Бързината и сръчността му за миг шокираха учения. В последно време не му се случваше често да действа на открито и забравяше поразителното умение, с което местните хора се движеха по родния си терен.