Като изпъна крака си от страната на счупените ребра, той се опита доколкото е възможно да я обездвижи. Затъкна пистолета в колана си и запълзя нагоре, като непрекъснато се оглеждаше. Въпреки че не беше във форма, не бе забравил бързината и изненадата, с които действа „Страйкър“. Ако неофосгенът им дадеше пет минути да влязат в пещерата и да се справят с врага, съвсем скоро щяха да са тук.
Докато гледаше на юг, чу стъпки по пътя. Вдигна очи. Разузнавачът продължаваше да пълзи, а газът все още бе кафеникав, все още беше опасен. Не можеше да види самия път, но виждаше, че краищата на облака се раздвижват, като че ли през него вървят хора. После до Мери Роуз се появи някой. Носеше камуфлажна униформа и противогаз. Той коленичи до нея, прегърна я през раменете и внимателно я отдръпна от склона. Прехвърли я през рамо и изчезна.
Фалах на практика прелетя последните няколко метра до перваза. Застанал точно извън ясно различаващите се граници на облака, израелецът погледна към Катцен. Той енергично се усмихна, вдигна палци към него, после се затича по посока на пещерата.
Вече нямаше нужда да продължава да се изкачва. Болеше го цялото тяло и с удоволствие се отпусна по корем върху меката трева. Опита се да приложи метода на дишане „Буда“, на който се беше научил в курса по първа помощ. Надуваше повече корема, отколкото гърдите си, за да сведе до минимум болката от счупените ребра.
Докато лежеше там, заслушан в слабото, но постоянно хриптене и случайното изхрущяване на обувки по пръст и камъчета, изведнъж го стресна изстрел. Ехото го понесе и той прозвуча така, сякаш идва от самото дъно на пещерата.
Катцен сви коляно и длани под себе си и с мъка продължи да се катери нагоре по склона.
53.
Вторник, 15:45
Дамаск, Сирия
Когато стената на приемната зала изригна навътре, Махмуд се беше облегнал с две ръце на масата до павилиона с преписа на Корана. Искаше му се да участва в защитата на малката им крепост, но нямаше сили. Дори не можеше да провери дали някой в залата е оцелял след бомбата, взривена от техния камикадзе Сабер Мохсени.
Тъй като беше останал без сили от куршумите в крака и левия хълбок, експлозията го повали на земята. Макар да се срамуваше от безпомощността си, Махмуд избягна помитащия огън. Другите кюрди не бяха такива късметлии. Готови за атака, те бяха заели позиции зад столовете и колоните по средата на помещението. Но мощните автомати G3 турско производство ги направиха на решето.
Притиснал бузата си до хладните плочи, Махмуд слушаше как стрелбата утихва заедно с хората му. Останал незасегнат от последната канонада, той леко отвори очи и огледа пода, покрит с разбит кристал и разкъсани трупове. В един от отворите в стената се появиха лица. Долната част на кърпите им беше преметната над носа и устата им. Кюрдът беше предположил, че това не са елитните гвардейци на президента. Сега вече бе сигурен. Тези хора не искаха да ги разпознаят. Освен това президентската охрана не избиваше всички наред, а използваше газ, с който омаломощаваше враговете, за да може да ги залови и да ги измъчва. Сирийският президент обичаше да е информиран за възможни заговори, а неговите инквизитори не можеха да разпитват мъртъвци. И накрая, тези мъже бяха стреляли в стая, в която се пазеше свещеният mahmal. Никой мюсюлманин не би дръзнал да извърши такова светотатство.
Не, тези хора не бяха араби. Подозираше, че са „Миста'аравим“, израелци, представящи се за сирийци.
Пистолетът му лежеше до него в мрака и той го взе. Все още можеше да помогне за осъществяването на целта. Пръстите му напрегнато стиснаха дръжката. Показалецът му се плъзна на спусъка. В сградата имаше още сирийски кюрди и те продължаваха битката. Махмуд също нямаше да се предаде.
Мъжете влязоха в приемната зала. Един от тях остана навън, за да пази коридора, докато другите се разгърнаха вътре. Двама тръгнаха покрай северната стена, други двама — покрай южната. Всички вървяха към него, взираха се в мрака и бързо проверяваха труповете на път за задната стена. Очевидно търсеха някого.
Махмуд бе замаян от загубата на кръв. Мъжете бяха на около шест метра от него. Двамата, които вървяха покрай южната стена, се насочваха към нишата отзад. Другите откъм северната минаха покрай два дивана, чиито облегалки бяха разбити на трески от канонадата. От двете им страни имаше по една керамична саксия с кедрово дърво. Стволовете им бяха прерязани почти по средата.